3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София 17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1257/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ч. П. от[населено място], [община], подадена от пълномощника й адв. Л. С., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 166 от 09.06.2010г. по в.гр.д. № 225/2010., с което е потвърдено решението на Смолянския районен съд, № 42 от 02.03.2010г. по гр.д. № 1007/2009г., с което е прогласена нищожността на договор за доброволна делба, сключен в противоречие със закона – чл. 69, ал. 2 ЗН.
Ответницата по жалбата Х. М. М. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи предявения от Х. М. иск за прогласяване нищожността на сключения на 13.10.1992г. договор за доброволна делба на недвижими имоти, въззивният съд е приел, че съглашението противоречи на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, съгласно която всеки съделител има право да получи дела си в натура, а при невъзможност за получаване на дял от имотите, делът му да се уравни с пари. В нарушение на закона ищцата не е получила в дял имот, нито пък парично уравнение на дела си – всичките три недвижими имота са възложени на един от съделителите, без парично уравнение. В тази насока въззивният съд се е позовал на съдебна практика – решение № 762/2002г. І г.о. ВКС и решение № 196/2003г. на 5-членен с-в на ВКС, с които е прието, че договорът за доброволна делба е нищожен, ако не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура, поради липса на основание. Договорът на практика представлява дарствен акт, но същият не е извършен в предписаната от закона форма, което го прави нищожен и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Е. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос нищожен ли е договор за доброволна делба поради противоречие на чл. 69, ал. 2 ЗН, при наличието на устна уговорка съделителят без дял и парично уравнение да получи други наследствени имоти, които не са предмет да делбата. На същото основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес от предявения иск или отношенията между страните следва да се уредят в производство за делба на всички наследствени имоти.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби по поставения материалноправен въпрос. Въпросът е от значение за решаването на делото, но даденият от съда отговор е основан на точното прилагане на закона и съдебната практика, част от която е посочена от въззивния съд. При точно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД основанието за нищожност на договора за доброволна делба е изведено от неговото съдържание. Твърденията на жалбоподателката за устна уговорка ищцата да получи други наследствени имоти, които не са предмет да делбата, не е установено по делото, поради което не е било предмет на обсъждане от въззивния съд. Не са налице предпоставки за друго тълкуване на посочената разпоредба и за промяна на съдебната практика.
Процесуалноправният въпрос за наличието на правен интерес от предявения иск също е решен от съда при точно прилагане на закона – чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Страната по договора има правен интерес да предяви иск по чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на договора за доброволна делба, независимо от това, че този въпрос може да се разреши и в производството за съдебна делба.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 166 от 09.06.2010г. по в.гр.д. № 225/2010.
ОСЪЖДА Е. Ч. П. от[населено място], [община], да заплати на Х. М. М. от[населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: