2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
София, 22.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 813 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П.-2003”ЕООД срещу Решение № 619 от 18.05.2010 год. по гр.д.№ 715/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 49 от 01.02.2010 год. по гр.д.№ 821/2009 год. на А. районен съд в обжалваната му част. С нея е бил отхвърлен за сумата над 2165.78 лв. и до размера на 23405.02 лв. предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу Й. Г. Н.. Обжалва се постановеното по реда на чл.248 ал.1 ГПК определение от 09.07.2010 год. по същото дело, с което са били присъдени разноски.
Не е представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посоченият материалноправен въпрос е формулиран така: „Дали въпреки абстрактния характер на едностранната правна сделка запис на заповед и безусловното обещание за плащане на конкретната сума и след като отговаря на реквизитите по чл.535 ТЗ като валидна и след като няма отбелязване на плащане по нея във вр.чл.492 от ТЗ същата бъде задълбочено анализирана по каузалното правоотношение и в крайна сметка да и бъде отнето и игнорирано напълно абстрактния характер на същата, въпреки доказаната действителност на каузалната сделка.”. Приложени са: Решение № 390/2008 год. по т.д.№ 25/2008 год. на ВКС-ТК; Решение № 221/2008 год. по т.д.№ 893/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Решение № 1083/2008 год. по т.д.№ 467/2007 год. на ВКС-ТК; Решение № 1414/2003 год. по гр.д.№ 2264/2002 год. на ВКС-ТК и Решение № 1088/2003 год. по гр.д.№ 132/2003 год. на ВКС V г.о. Всички актове са постановени по реда на ГПК-1952 год. и с тях ВКС се е произнесъл по искове с правно основание чл.254 ГПК (отм.), като вземанията, съществуването на които е предмет на установяване по тези делата са произтичали от менителнични ефекти.
Дори да би се приело, че поставеният правен въпрос следва да се разглежда като такъв за относителната абстрактност на сделки, обезпечаващи изпълнението на каузално правоотношение, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради обстоятелството, че цитираната съдебна практика не е задължителна такава – ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и на второ място – въззивният акт не е постановен в противоречие с нея.
Заповедта за изпълнение е издадена на основание и по реда на чл.417 т.9 ГПК въз основа на 3 бр. записа на заповед. В производството по чл.422 ГПК е било безспорно обстоятелството, че правоотношенията на страните произтичат от договор за доставка на горива, като изпълнението от страна на Н. е било обезпечавано чрез издаването на записи на заповеди, съобразно стойността на съответните доставки. Спорът се развил на плоскостта дали извършените от ответника плащания са покрили и до какъв размер задълженията по менителничните ефекти. Въз основа на доказателствата по делото и счетоводните и документарни експертизи, съдилищата са приели, че остатъкът от стойността на неразчетените доставки на горива възлиза на посочената по-горе сума. Т.е. произнасянето е обусловено от доказаността на конкретните факти и обстоятелства.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Законът предвижда, че основанието за допускане на касационен контрол се свързва с произнасянето по правен въпрос, а не изобщо по казуса, каквото е разбирането на касатора, който в изложението е поставил 6 въпроса, свързани с конкретни процесуални действия на ПдОС. Кой въпрос е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, ВКС е разяснил с цитираното по-горе Тълкувателно решение. На второ място, за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало се касае за такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация имаща значение за развитието на правото, както и ако е налице неяснота на законовата норма, допускаща нееднозначно тълкуване. Нито една от посочените хипотези не е налице.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 619 от 18.05.2010 год. по гр.д.№ 715/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.