3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С.,19.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 109/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Й. Д. от [населено място] срещу определение от 07.02.2011 г., постановено по гр. д. № 764/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Определението е обжалвано в частта, с която са оставени без уважение искането на Р. Й. Д. за освобождаване от държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1127/2008 г. на Софийски градски съд за разликата над сумата 500 лв. /до размер на която жалбоподателят е освободен от заплащане на такса/ до пълния дължим размер на таксата – 1 542.60 лв., и искането за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.
Частният жалбоподател се позовава на неправилност на обжалваното определение като твърди, че въззивният съд не е обсъдил представените доказателства относно материалното му състояние и невъзможността да заплати дължимата за въззивно обжалване държавна такса, с което на практика го е лишил от възможност за справедливо правосъдие. Моли да бъде отменено определението и да бъде освободен изцяло от държавна такса, както и да му бъде назначен адвокат, чрез когото да реализира ефективно защитата си по делото.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение исканията на Р. Д. за пълно освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената въззивна жалба и за предоставяне на правна помощ по делото, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на част от таксата до размер на сумата 500 лв., както и тези на чл.23, ал.4 З. за ползване на правна помощ. Въззивният съдебен състав е основал преценката си за неоснователност на посочените искания на представените декларации за семейно, материално и здравословно състояние, на базата на които е направил извод, че доколкото е физически здрав, намира се в трудоспособна възраст и е в състояние да упражнява трудова дейност, от която да реализира доходи за покриване на таксата, жалбоподателят не е в невъзможност да заплати държавна такса до размер на сумата 500 лв. Изложил е съображения, че съдебните производства не са безплатни, поради което пълно освобождаване от държавна такса и ползването на правна помощ е допустимо само при невъзможност страната да поеме разходите за държавна такса и адвокатска защита, каквато невъзможност жалбоподателят не е доказал.
Определението е правилно.
В константната си практика Върховният касационен съд последователно се е придържал към разбирането, че освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК /аналогична на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК отм./ е привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство държавна такса. Аналогично становище е възприето и по отношение на безплатната правна помощ, от която могат да се ползват само търсещите съдебна защита лица, които не притежават средства, нужни за покриване на разходите за адвокатско възнаграждение. Обстоятелствата, които обуславят неспособността за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, са различни за всеки отделен случай, но най-общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното производство. Доказването на релевантните за освобождаването от такса обстоятелства е в тежест на лицето, което се позовава на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, респ. на тези по чл.23 З..
Частният жалбоподател се е позовал на пълна невъзможност да заплати дължимата за производството по гр. д. № 764/2010 г. държавна такса от 1 542.60 лв. и възнаграждение за адвокатска защита, като в изпълнение на указанията на въззивния съд е представил за целта декларации и доказателства за своето здравословно, семейно и имуществено състояние. От същите е видно, че той е клинично здрав и не съществуват причини, препятстващи възможността да упражнява трудова дейност и да реализира доходи от нея. Обстоятелствата, че не притежава недвижими имоти и друго имущество на значителна стойност и че не работи, а живее на издръжка на родителите си – пенсионери, сами по себе си не насочват към предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК и чл.23, ал.4 З., за да послужат като основание за пълно освобождаване от такса и за предоставяне на безплатна правна помощ. Като е преценил, че посочените обстоятелства създават затруднение, но не водят до невъзможност за заплащане на част от таксата до размер на сумата 500 лв. и на възнаграждение за адвокатска защита, Софийски апелативен съд е постановил обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2011 г., постановено по гр. д. № 764/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която са оставени без уважение искането на Р. Й. Д. за освобождаване от държавна такса за въззивното производство за разликата над сумата 500 лв. до сумата 1 542.60 лв. и искането за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :