1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
ГР. С., 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1621/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Паун Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №972/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Държавно горско стопанство – [населено място] иск по чл.1 от З. за сумата от 1000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт на ответника – отменено наказателно постановление. Прекратено е, след обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, производството по предявените на същото основание искове за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 13 640 лв. и липси – за размера над присъдените на ищеца 567 лв. до пълния предявен от 2000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само по иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Исковете за обезщетяване на неимуществени вреди и на имуществени, изразяващи се в липси / загуби/са с цена под 5 000 лв. и постановеното по тези два иска въззивно решение не подлежи на обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с тълкувателни решения на ОСГК, постановления на пленума на ВС и решения на ВКС по чл.290 от ГПК, които не сочи конкретно.
За да прекрати производството по иска за обезщетяване на пропуснати ползи, въззивният съд е приел, че исковата молба в тази част не отговаря на изискванията на чл.98, б. „г” и „д” от ГПК – не е посочено в какво се изразяват пропуснатите ползи и как точно / с каква дейност, начин на извършване и очакван приход/ ищецът би ги реализирал, ако управляваният от него автомобил не беше отнет с постановения от ответника незаконосъобразeн акт. Въпреки оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд с указания към ищеца в разпореждане от 17.11.10 и 15.12.10 г., съгл. т.4 на ТР №1/01 г., нередовностите не са отстранени. Затова първоинстанционното решение е обезсилено и производството по иска – прекратено, съобр. указаното в т.7 от ТР №2/04 г.
В. съд се е позовал на задължителната тълкувателна практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК при постановяване на решението си по спора.
При обжалването на това решение касаторът не е формулирал ясно и точно правния въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с конкретно цитирана – с номер на акта или по смисъл – практика. Общото позоваване на практиката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК с видово изброяване на актовете, които обхваща, в случая не е достатъчно, за да обоснове конкретно противоречие – по поставен правен въпрос с посочена практика – като основание за допускане на обжалването.
Не е налице основание за допускане на обжалването за подлежащата на такова част от въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №972/10 г. от 6.04.11 г. по иска с пр. осн. чл.1 от З., за обезщетяване на имущуствени вреди – пропуснати ползи, с цена 13 640 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Паун Г. срещу същото решение по исковете за обезщетяване на неимуществени вреди с цена 1000 лв. и на имуществени вреди – липси, с цена 2 000 лв.
Определението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: