6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 794 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. С. от [населено място] и Б. Р. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 05.11.2013г. по гр.д.№228/2013г., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск против С. Р. Х. и М. Й. Х. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2010г., обективиран в н.а.№38, том ІІ, рег.№2263, дело №111/2010г. на нотариус с рег.№429 на Нотриалната камара, с който договор М. Р. С. чрез пълномощника й М. Й. Х. е продала на С. Р. Х. по време на брака му с М. Й. Х. поземлен имот с идентификатор 66425.515.12 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 927кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11, 66425.515.99, ведно със сграда 66425.515.12.1 със застроена площ 119кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда 66425.515.12.2 със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда 66425.515.12.3 със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи-1, презназначение постройка за допълващо застрояване, поради сключването му при липса на съгласие като неоснователен и недоказан, както и искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №38, том ІІ, рег.№2263, дело №11/2010г. на нотариус с рег.№429 по регистъра на Нотариалната камара. Решението на въззивния съд се обжалва и в частта, с която са определени делбените права на страните от допуснатия до делба имот, находящ се в [населено място], [улица].
Постъпила е касационна жалба и от С. Р. Х. и М. Й. Х. срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 05.11.2013г. по гр.д.№228/2013г. в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменен н.а. за собственост №118, том ХVІІ, дело №4015/1998г. на нотариус при Силистренски районен съд, с който М. Р. С. е призната за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в [населено място], местност “К. М.”, [улица] частта му над 5/8 идеални части и е допуснал до делба недвижим имот с идентификатор 66415.515.12 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 927кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11, 66425.515.99, ведно със сграда 66425.515.12.1 със застроена площ 119кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда 66425.515.12.2 със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда 66425.515.12.3 със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи-1, презназначение постройка за допълващо застрояване, при квоти 1/8 ид.част за Р. Р. С., 1/8 ид.част за Б. Р. Х., 1/8 ид. част за С. Р. Х. и 5/8 ид.части в бощ дял за С. Р. Х. и М. Й. Х..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената от Р. Р. С. и Б. Р. Х. касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се приеме, че са налице условията на чл.26, ал.2, хипотеза втора ЗЗД, съответно делба да се допусне при квоти по 1/3 ид.част за съделителите Р. Р. С., Б. Р. Х. и С. Р. Х. с оглед нищожността на сделката, която считат за доказана. Навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния съд, които не са били обсъдени от въззивния съд, а са посочени във въззивната жалба, вкл. като назначеният от съда преводач не е бил предупреден за извършването на точен превод и съответно съдът не е получил обещание за точен и безпристрастен превод, както и за неправилно разпределяне на доказателствената тежест.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към подадената от С. Р. Х. и М. Й. Х. касационна жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса при противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи аргументи чии показания кредитира и защо; снабдяването с констативен нотариален акт по давност преди изтичане на срока по чл.79 ЗС основание ли е съдът да приеме, че от този момент нататък владелецът на целия имот е обективирал и манифестирал спрямо всички , включително и спрямо другите сънаследници намерението си за своене и достатъчно ли е след това при установено явно и непрекъснато владение в продължение на 10 години след снабдяването с констативния нотариален акт да бъде придобит по давност един недвижим имот; може ли съдът служебно да прилага давността.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителиле Р. Р. С. и Б. Р. Х. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от С. Р. Х. и М. Й. Х. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК съделителите С. Р. Х. и М. Й. Х. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подавената от Р. Р. С. и Б. Р. Х. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че Р. Р. С., Б. Р. Х. и С. Р. Х. са наследници на баща си Р. Х. С. /Р. Х. С./, починал на 22.06.1989г. и майка си М. Р. С., починала на 03.05.2010г., които са имали сключен граждански брак на 30.07.1946г. Родителите като съпрузи са се установили да живеят в процесния имот в началото на 60-те години на ХХ век и са владяли имота заедно до смъртта на бащата през 1989г., което е прието за установено от показанията на свидетелите Ф. И. и Н. Д., а въз основа на тази фактическа констатация е направен извод, че на основание чл.79, ал.1 ЗС двамата наследодатели да придобили собствеността на имота с непрекъснато владение повече от 10 години и тази съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга на 22.06.1989г., като преживялата съпруга освен своята половина наследява по равно с децата половината на починалия съпруг или тя става собственик на 5/8 ид.части, а тримата синове-съответно по 1/8 ид.част. Поради това е прието, че наследодателката М. Р. С. не е придобила по давност целия имот, за което е бил съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 12.08.1998г.
Изложени са съображения, че дори М. Р. С. да е владяла имота като свой след смъртта на съпруга си, то към датата на издаване на констативния нотариален акт за собственост /12.08.1998г./ не са минали 10 години от датата на неговата смърт /22.06.1989г./ и следователно тя не е придобила по давност наследствената част на децата си. Поради това е прието, че констативният нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК за частта над 5/8 ид.части.
Прието е, че М. Р. С. не е владяла имота само за себе си и няма доказателства да е демонстрирала пред децата си, че владее имота само за себе си. Още повече, че Р. Р. С. и Б. Р. Х. периодично са се завръщали и са отсядали в къщата, е С. Р. Х. винаги е живял там.
За неоснователно е прието твърдението, че при упълномощаването на М. Й. Х. от 31.03.2010г. наследодателката М. Р. С. не е разбирала свойството и значението на действията си, както и доводите за нищожност на сключения на 01.04.2010г. договор за покупко-продажба поради липса на съгласие. Прието е, че липсват доказателства за психическо заболяване /а физическите увреждания са без значение/, за това да се разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като според св.К., която я е посещавала след прехвърляне на имота, т.е. около месец преди смъртта й, тя е разговаряла и всичко е разбирала.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите Р. Р. С. и Б. Р. Х. въпроси. Така както са формулирани в изложението, въпросите представляват доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК с оглед изразеното от тези съделители становище по спора, основано на извършен от тях анализ на свидетелските показания и на твърдението им, че съдът следва да има предвид преди всичко показанията на св.Ф. Р.. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния съд и посочени във въззивната жалба, както и че назначеният от съда преводач не е бил предупреден за извършването на точен превод и съдът не е получил обещание за точен и безпристрастен превод, както и за неправилно разпределяне на доказателствената тежест също представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК и не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от съделителите С. Р. Х. и М. Й. Х. въпрос може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса при противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи аргументи чии показания кредитира и защо, тъй като въззивният съд не е констатирал да е налице подобно противоречие в показанията на свидетелите, за да се приеме, че следва да излага аргументи чии показания кредитира..
По въпроса дали снабдяването с констативен нотариален акт по давност преди изтичане на срока по чл.79,ал.1 ЗС е основание съдът да приеме, че от този момент нататък владелецът на целия имот е обективирал и манифестирал спрямо всички , вкл. и спрямо другите сънаследници намерението си за своене и достатъчно ли е след това при установено явно и непрекъснато владение в продължение на 10 години след снабдяване с констативния нотариален акт да бъде придобит по давност един недвижим имот предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като съделителите не са се позовали на придобивна давност, която да е започнала да тече от снабдяването на М. Р. С. с нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.11.2013г. по гр.д.№228/2013г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 66425.515.12 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], местност “А.”, с площ от 927кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, при граници: ПИ №№66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11 и 666425.515.99 и на сгради попадащи в имота, а именно сграда №66415.515.12.1 със застроена площ 119кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна; сграда №66425.515.12.2 със застроена площ 16кв.м., брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-еднофамилна; сграда №66425.515.12.3 със застроена площ от 9 кв.м. брой етажи-1, предназначение постройка за допълнително застрояване, както и в частта, с която н.а. №118, том ХVІІ, н.д.№4015/1998г. на нотариус при Силистренски районен съд е отменен в частта над 5/8 ид.части.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС 25лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба. и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: