О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С. 26.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 845 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. С. В. от [населено място] против определение № 14668 от 15.07.2014г. по ч.гр.д. № 7393 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба срещу разпореждане от 25.06.2013г. по гр.д.№ 22913/13г. на СРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Счита така постановения акт за неправилен, като твърди, че представеният документ /извлечение от непогасен банков кредит по Договор за предоставяне на кредит- овърдрафт № 80600Р0-АА-2315 от 11.06.2008г./ не представлява редовен от външна страна документ. Желае същия да бъде отменен, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена, като й бъдат присъдени направените разноски съгласно представен списък.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност. Счита, че Г. С. В. като ипотекарен длъжник по образувано изпълнително производство не е легитимирана да обжалва постановените в него актове, защото не е надлежна страна. Извлечението от счетоводните книги съставлява редовен документ по смисъла на чл.217 ал.1 т.2 от ГПК, удостоверяващ ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира, че доколкото се обжалва определение на въззивен съд по чл.274 ал.2 изр.1, подадената частна жалба е допустима /вж. мотивите към т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС/, но неоснователна, поради следните съображения:
С разпореждане от 25.06.2013г. по гр.д.№ 22913/13г. СРС е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Заповедта е издадена по заявление на [фирма] срещу длъжниците [фирма], В. А. Й. и П. Л. В..
Това разпореждане е било обжалвано от Г. С. В., която е ипотекарен длъжник в образувано изпълнително производство. Частната й жалба е оставена без разглеждане от Софийски градски съд, който е приел, че тя не е легитимирана да обжалва, защото не е страна в заповедното производство.
В настоящата частна жалба, жалбоподателката не сочи доводи във връзка с изложените от съда мотиви. Изложените съображения касаят съществото на спора и са свързани с липса на редовен документ по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК.
Първоначално частната жалба е била подадена до Апелативен съд С., който с определение № 400 от 10.02.2015г., като е констатирал, че не е компетентен е прекратил образувано пред него производство по ч.гр.д.№ 251/15г. и го е изпратил делото на ВКС.
Съгласно чл.419 ал.1 от ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Следователно на контрол подлежи не самата заповед за издаване на заповед за незабавно изпълнение /тя не подлежи на обжалване освен в частта за разноските/, а разпореждането за издаването й и съответно предметът на производство е ограничен до препятстване незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, не и до заличаване правните последици от издаването й.
Легитимирани да участват в производството пред съда са субектите на съответното материално правоотношение, от което произтича предявеното право, които в хипотеза по чл.417 т.2 от ГПК на издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземания на банка заповед за изпълнение, са длъжника и кредитора. Когато по искане на кредитора е допуснато незабавно изпълнение, съгласно чл.419 от ГПК разпореждането, с което това е направено подлежи на обжалване само от длъжника, защото срокът за обжалване тече от връчване на заповедта за изпълнение и жалбата следва да се подаде заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Процесуалната допустимост на частната жалба по реда на чл.419 ал.1 от ГПК е обусловена от едновременното подаване и на възражение срещу вземането – вж.определение № 158 от 28.02.2011г. по ч.т.д.№ 73/11г.на І т.о./. В практиката се приема, че страната няма правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане. В случая такова възражение не се представя.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира постановения акт за правилен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14668 от 15.07.2014г. по ч.гр.д. № 7393 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.