1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 20.04.2018 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 781 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определение № 83 от 31. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 112/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 229 от 29. 11. 2017 г. по т. д. № 2889/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С последния съдебен акт е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за спиране на касационното производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, инкорпорирана в подадената от тях касационна жалба.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определението на касационната инстанция за оставяне без уважение на искането им за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с обжалвания акт, Върховният касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допустимо осъществяване на инстанционен контрол по реда на частните жалби спрямо определение.
Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение за оставяне без уважение на искането за спиране на производството по делото не е от тези две категории – няма преграждащ развитието на делото характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима.
Като е оставил без разглеждане частната жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определението на касационната инстанция за оставяне без уважение искането им за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК като недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 от 31. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 112/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: