3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
Гр.София, 07.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 520 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е с, [населено място], [улица], представлява от адв.Е Н. срещу решение от 20.01.2011г., постановено по гр.д.№ 4548/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № І-48-2/20.01.2010г. по гр.д.№ 38529/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касаторите за осъждане на [фирма] да им върне на основание чл.233 ЗЗД магазин с площ от 30 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], построен в дворно място, съставляващо УПИ № ІV-3, кв.536 по плана на [населено място], местност “ГГЦ – Зона Г-12”.
Касаторите поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем за временно и възмездно ползване на 30 кв.м. от дворното място за изграждане на търговски обект, като след този момент между страните не било постигнато съгласие, че магазинът става обект на договора за наем. Изложени са съображения, че договорът за наем не се отнася до магазина, поради което наемно правоотношение не е възникнало между страните и не се дължи връщане на имота. Правото на собственост върху постройката не е изследвано предвид правната квалификация на иска, като такъв по чл.233 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатите в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода от спора по делото. Касаторите развиват съображения, че е доказано правото на собственост върху процесния магазин, като съдът се е “отклонил от обсъждане на класическата правна схема на иска по чл.108 ЗС”, която се изразява в “предявяване на иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик”. В случая, искът е предявен и разгледан от въззивния съд на основание чл.233 ЗЗД, за фактическият състав на който е ирелевантен въпросът са собствеността върху вещта, обект на прекратения договор за наем. Изложените от касаторите обстоятелства са относими към иск с правно основание чл.108 ЗС, какъвто не е предявен в процеса. В този смисъл поставеният въпрос не изисква тълкуване на правна норма, а по същество представлява изменение на основанието на иска пред касационния съд, което е недопустимо. Аргументацията на касаторите би била основание за допускане на касационното обжалване, ако се поддържаше, че въззивният съд е разглеждал на иск на непредявено основание и обжалваният акт е недопустим. Посочената хипотеза не е налице, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2011г., постановено по гр.д.№ 4548/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.