Определение №188 от 13.3.2019 по гр. дело №3180/3180 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 188

гр. София, 13.03.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3180 по описа за 2018 година.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба – № 13472/20.07.2018 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/, подадена от АП – София / Апелативна прокуратура – София/ против решение № 1759 от 09.07.2018 г. по гр. дело № 2118/2018 г. на САС, гражданско отделение, ХІІ състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. Н. Н., съдържащ доводи за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, предмет на касационната жалба.
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в осъдителната част, с която е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Д. Н. Н. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат второинстанционният съд приема, че решение № 621 от 29.01.2018 г. по гр. дело № 10886/2015 г. на СГС /Софийски градски съд/ е правилно в посочената част. По отношение на елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът излага мотиви за доказаност на твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което последното е оправдано с влязла в законна сила присъда. Обосновани са съображения за доказаност на твърденията за неимуществени вреди до присъдения размер от 15000 лв.
По реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е изложил текст със следното съдържание: „В случая правният въпрос е за определяне на размера на обезщетение за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г“. Страната поддържа още, че обжалваното решение противоречи на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка е и твърдението за противоречие на въззивното решение с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Размерът на обезщетението е определен от САС при съобразяване на разрешенията по тълкуване на закона, приети с ППВС № 4/1968 г., като са преценени установените факти за естеството на обвинението – деяние, несъставляващо тежко умишлено престъпление, периода, в който е започнало и приключило наказателното производство – около 5 години, определен като разумен срок по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС, доколкото престъплението в извършването, на което е била обвинена ищцата не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, външната проява на негативните преживявания на Н., формирани в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство, намаляване на ангажиментите й като вещо лице, придобиване гласност на случая, станал достояние на нейните близки, роднини и колеги. Съображенията на въззивната инстанция при прилагане на чл. 52 ЗЗД са в съответствие с указанията на ВКС по тълкуване на разпоредбата, от което следва извод за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. Решаващият състав е мотивирал въззивното решение според разясненията, обосновани от ОСГК на ВКС в ТР № 1/2001 г. и ТР № 3/2005 г., като е посочил обстоятелствата, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и ги е анализирал, разграничавайки установените факти от недоказаните твърдения. Съдът е проследил връзката на доказаните негативни преживявания на Н. с образуваното срещу нея наказателно производство. Съставът на въззивната инстанция е изложил изводи, в които е очертал съображенията, с оглед на които намира сумата 15000 лв. за адекватна на претърпените неимуществени вреди. При тези обстоятелства настоящата инстанция счита, че въпросът, засягащ преценката на фактите, релевантни за уважаване на иска до посочения размер, съответно за мотивиране на изводите, обосноваващи постановения правен резултат са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Следователно липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен като правен въпрос със следното съдържание : „Правният въпрос е по приложението на чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД“. Страната твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно решение по гр. дело № 5701/2013 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 284/2017 г. и решение по гр. дело № 1279/2015 г. на състави на ІV г.о.
Твърденията на касатора са необосновани. Не е мотивирано становището му за наличието на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Общото основание за селектиране на касационната жалба се формира единствено при разглеждане на идентичен правен въпрос от въззивния съд и ВКС, който при изясняване на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД може да бъде поставен при сходни обстоятелства – характер на обвинението, един и същи вид мерки на процесуална принуда, сходна продължителност на наказателното производство, сходни последици в негативните преживявания на незаконно обвиненото лице и др. Настоящият случай не е такъв, тъй като в практиката, на която се позовава касатора не се третира размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 291 НК /в цитираните касационни решения обвиненията са били за повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, решение по гр. дело № 5701/2013 г. на състав на ІІІ г.о., за повдигане на обвинение по чл. 290 НК, решение по гр. дело № 1279/2015 г. на състав на ІV г.о., за повдигане на обвинение в лъжесвидетелстване, решение по гр. дело № 284/2017 г. на състав на ІV г.о./, при същата продължителност на наказателното преследване, със същата степен на отражение на действията по наказателното производство в личната сфера на ищцата. Затова при тези дела определянето на различни по размер обезщетения за неимуществени вреди е обусловено от различната фактическа и правна обстановка по всеки от споровете. Ето защо съпоставянето на касационните решения с обжалваното пред настоящата инстанция решение не може да обоснове наличие на противоречие в правните разрешения.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по подадената жалба срещу въззивното решение в обжалваната част.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 965 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1759 от 09.07.2018 г. по гр. дело № 2118/2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Н. Н. сумата 965 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top