О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София,22.03.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 160 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., Е. Д. Б.,А. И. Б.,С. И. Б.,П. З. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 02.12.2011г. по гр.д.№441/2011г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Н. Р. Б. иск за разпределяне ползването на недвижим имот-УПИ * в кв.* по ПУП на [населено място] /незастроена част/ по реда на чл.32,ал.2 ЗС и вместо това е разпределено ползването съгласно заключението на в.л.Д.Х. от 26.05.2011г. и приложената към нето скица на лист 73 от гр.д.№20/2011г. на Златоградския районен съд /вариант І/, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението,като оцветената в жълт цвят част се предоставя за ползване на Н. Р. Б.,оцветената в син цвят част-на Й. Т. Б.,а оцветената в розов цвят част-на Р. С. С.,П. З. Б.,А. И. Б. и С. И. Б..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли при разпределяне на ползването да се съобразят и незаконните строежи; по въпроса за допустимостта на разпределението по реда на чл.32,ал.2 ЗС с оглед наличието или липсата на мнозинство на съсобствениците; за необходимостта да се установи по безспорен начин,че не може да бъде образувано мнозинство от съсобствениците,което да вземе решение за ползването на вещта и по въпроса за съобразяване на правата на съсобствениците при извършване на разпределението и установяването на тези права,по които въпроси според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата или са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Н. Р. Б. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси, които следва също така да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от Н. Р. Б. иск за разпределяне ползването на съсобствен имот е допустим,въззивният съд е приел,че са налице предпоставки за извършване на ново разпределение на дворното място, макар през 1991г. Й. Т. Б. и С. Р. Б. да са постигнали съгласие за ползването със съдебна спогодба по гр.д.№124/1991г.,тъй като са налице новонастъпили обстоятелства-при разпределяне на ползването,извършено през 1991г. Н. Б. не е участвала и спрямо нея постигнатата спогодба не може да бъде противопоставена. Прието е също така,че по отношение на ползването не може да се постигне мнозинство на съсобствениците,тъй като правата на Й. Б. /притежаващ 10/20 ид.части / не се оспорват,а той заема неутрална позиция по отношение споровете между останалите съсобственици и в този смисъл Н. Б. с дял от 9/20 ид.части не формира мнозинство по отношение на цялото дворно място.
Касаторите се позовават на ТР №34/15.08.1983г. на ОСГК на ВС по гр.д.№11/1983г.,като поддържат,че в противоречие с приетото в това решение становище е решен въпросът за допустимостта на разпределението по реда на чл.32,ал.2 ЗС с оглед наличието или липсата на мнозинство на съсобствениците. В ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС е прието, че само при етажни собственици,състоящи се от два обекта,ако непостигането на съгласие е вредно за общата вещ,въпросът се решава по реда на чл.32 ЗС. Позовават се и на ТР №129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС,в което е прието,че когато се касае за вещ,с която могат да се ползуват всички съсобственици,се търси начин ползването да се разпредели като властно да направи такова разпределение е мнозинството от съсобственици,т.е. притежателите на повече от половината от общата вещ, а при невъзможност да се образува мнозинство,съдът извършва разпределението. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение-прието е,че в случая мнозинството от дяловете притежават Й. Б. и Н. Б. като правата на Й. Б. не се оспорват,но доколкото той заема неутрална позиция спрямо споровете между останалите съсобственици,мнозинство не може да се формира. Възприето е следователно същото становище за начина на формиране на мнозинство на съсобствениците,както и в посочените от касаторите решения на ВС,поради което следва да се приеме,че не се обосновава поставеният въпрос да е разрешаван противоречиво.
По въпроса следва ли при разпределение на ползването да се съобразят и незаконните строежи касаторите поддържат,че съдът не е съобразил факта на извършеното от тях в имота застрояване /гараж и стопанска постройка/,което противоречи на становището,изразено в решение №14/31.01.2006г. по гр.д.№2589/2004г. на ІV А ГО на ВКС. В това решение е прието,че при разпределяне на ползването следва да се съобразят и незаконните строежи,но само като настъпила промяна в обстоятелствата след предходното разпределение,което налага ново преразпределение. По отношение на преценката за начина,по който следва да се извърши разпределението на ползването,вкл. и при наличие на застрояване,в това решение е прието,че следва да се съобразят притежаваните от страните права на собственост,които включват и застроената площ,т.е. частите определени за реално ползване по квадратура да бъдат определени като от общо притежаваната площ съответна на правата на собственост,се приспадне тази на застроените със собствени сгради на собственика. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение като ползването е разпределено с оглед притежаваните от страните права и при отчитане на обстоятелството,че площта на незаконно построените гараж и стопанска постройка надхвърля правата на построилите ги лица. Възприето е следователно същото становище за необходимостта да бъдат съобразени и незаконните строежи, но само до обема на притежаваните от построилите ги лица части от имота.
По въпроса за необходимостта да се установи по безспорен начин,че не може да бъде образувано мнозинство от съсобственици,което да вземе решение за ползването на вещта,касаторите поддържат,че е налице противоречиво разрешаване с оглед представеното от тях решение №1003/22.10.2008г. по гр.д.№2613/2007г. на ІІІ ГО на ВКС. В това решение е прието,че по делото няма данни за образуване на мнозинство от съсобствениците и взето от него решение за ползването на общата вещ в хипотезата на чл.32,ал.1 ЗС,което личи и от становището на ответницата, която не възразява срещу съдебното разпределение на ползването. По аналогичен начин и в обжалваното решение съдът е основал извода си за невъзможността да бъде формирано мнозинство с оглед изразените от страните становища по спора,а именно,че не се оспорват само правата на Й. Б. и отредената му част за ползване, докато между останалите участници в производството не може да бъде постигнато съгласие,а заетата от Й. Б. неутрална позиция по отношение на техните спорове не дава възможност за формиране на мнозинство. Възприето е следователно същото становище за необходимостта при извършване на преценката за възможността да бъде формирано мнозинство да бъдат взети предвид и изразените от страните становища по делото и не се обосновава поставеният въпрос да е разрешаван от съдилищата противоречиво.
Не се обосновава наличие на противоречиво разрешаване и по въпроса за съобразяване правата на собствениците при извършване на разпределението и установяването на тези права,доколкото касаторите не сочат решения на съдилищата,в които този въпрос да е разрешен по начин, различен от възприетото в обжалваното решение становище,нито се обосновава значението на този въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което настоящият състав приема,че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.12.2011г. по гр.д.№441/2011г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: