О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
ГР. София,. 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 13.04.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №211/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П” ЕА. , София срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна /ОС/ по ч.гр.д. №2654/08 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки.
Същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска с пр. осн. чл.97, ал.3 от ГПК, с който се оспорва истинността на констативен нот. акт и на ползвания при издаването му акт за държ. собственост, поради пропускане на оспорването по чл.154 от ГПК в хода на висящото пред Варненски РС гр.д. №2819/04 г. е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона.
Констативният нот. акт за собственост и актът за държавна собственост не я пораждат, а само я отразяват/ констатират/. Всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената им сила може да доказва, че посоченият в тях собственик не е такъв. За това доказване не важат правилата за оспорване истинността на официален документ. При уважаване на иска за собственост противопоставеният на ищеца констативен нот. акт на ответника се отменя на осн. чл.431, ал.2 от ГПК, вкл. служебно от съда ТР №178/86 г. Както е посочено и в приложеното от жалбоподателя Р №376/04 г. оспорването на верността на документа е средство за защита, когато той се ползва с обвързваща доказателствена сила – затова оспорването се прилага само срещу обвързващата доказателствена сила на официалните свидетелствуващи документи. При останалите съдът не е обвързан от доказателствената им сила / както е и за процесните актове/, а я преценява по свое убеждение съобразно данните по делото.
Приетото от въззивния съд за недопустимост на иска не е в противоречие със задължителната или с постоянната практика на ВКС; тя е актуална и не се нуждае от промяна с цел осъвременяване и пригаждане към нови обществени условия и юридически постановки. Така не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и в трите хипотези на чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2654/08 г. от 12.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: