О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 05.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 50/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Я. В. от гр. П. срещу определение № 3* от 27.11.2009 г. по ч. гр. д. № 3050/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 2* по описа на ЧСИ М. С. Ц. , рег. № 822.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК, предвиждаща спиране на принудителното изпълнение по силата на закона в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Е. С. Е. от гр. П. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане искането на И. Я. В. за спиране на принудителното изпълнение по издадената срещу него заповед за изпълнение № 4* от 25.06.2009 г. по ч. д. № 7521/2009 г. на Пловдивски районен съд, въззивният съд е счел същото за недопустимо, поради това, че законът е предвидил спирането на принудителното изпълнение да се извършва пред съда, постановил незабавното изпълнение. В тази връзка е отчетено и обстоятелството, че в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК принудителното изпълнение се спира с подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение по силата на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав напълно споделя изложените от въззивната инстанция съображения относно компетентността на районния съд за произнасяне по искането за спиране на принудителното изпълнение, както и относно правния ефект от подаването на възражение от длъжника, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК /в случая въз основа на запис на заповед/. Неправилно обаче, след като е констатирал, че не е компетентен да се произнесе по искането за спиране и че по същото принципно се дължи произнасяне, въззивният съд е оставил това искане без разглеждане, вместо да го изпрати на компетентния съд.
Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като делото се изпрати на Пловдивски районен съд за произнасяне по искането на основание чл. 420, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3* от 27.11.2009 г. по ч. гр. д. № 3050/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено без разглеждане искането на И. Я. В. от гр. П. за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 2* по описа на ЧСИ М. С. Ц. , рег. № 8* съдържащо се в частна жалба вх. № 3* от 27.10.2009 г., като
ИЗПРАЩА делото на Пловдивски районен съд за произнасяне по искането по чл. 420, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: