3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С.,19.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 585/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 295 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 29/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Видински окръжен съд решение № 87 от 06.11.2009г. по гр. д. № 110/2008 г., предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на част от възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи е отхвърлен за разликата над 618.01 лв. до 47 805.72 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според него, решаващият състав неоснователно е приел, че издадените от ответния търговец 19 броя разходни касови ордери установяват плащане на сумата 30 036 лв. като част от дължимото по процесния договор възнаграждение, без да отчете факта, че тези плащания не са отразени в счетоводството на изпълнителя и че уговорката между страните е плащанията да бъдат извършвани единствено чрез издаване на фактура от изпълнителя към възложителя.
Като релевантни за делото въпроси, обосноваващи допускането на касационно обжалване, в касационната жалба и дословно повтарящото я изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са формулирани въпросите: 1. Изпълнил ли е ответникът задължението си по процесния договор за плащане на извършените СМР и ако да – какви доказателства се сочат в подкрепа на този извод; 2. Има ли предявено възражение от ответника за изпълнение на плащането в съответната процесуална форма, какви доказателства са представени, за да има право съдът да го уважи и да го приеме за основателно; 3. Потвърдено ли е такова плащане чрез заключението на съдебно-счетоводна експертиза или не. К. поддържа, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – В. Ц. Т. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. От същия е депозиран писмен отговор от 26.05.2011 г., който обаче не следва да бъде съобразяван, тъй като е подписан от посоченото лице не от негово собствено име, а от името на неучастващото в процеса дружество – [фирма], [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /понастоящем заличен от Търговския регистър с решение по ф. д. № 452/1991 г. на Видински окръжен съд/ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено, че извършените от ищцовото дружество и приети от търговеца-възложител строително-монтажни работи по процесния договор от 06.11.2007 г. възлизат на обща стойност 58 456.30 лв., от която последният е заплатил сумата 57 838.29 лв. , поради което дължима остава само сума в размер на 618.01 лв. Този извод е направен след задълбочен анализ на събраните в производството пред двете инстанции многобройни доказателства, в т. ч. заключения на технически, счетоводни и графологична експертизи. Решаващият състав е счел за погасено задължението на възложителя не само за твърдяната от ищеца сума 27 202.29 лв. по издадените от него 8 броя фактури, но и за сумата 30 636 лв. по 19 броя разходни касови ордери, подписани от управителя на търговското дружество-изпълнител.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка, установена в чл. 280, ал. 1 ГПК – да са значими за изхода на конкретното дело. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателство. В случая и трите поставени от касатора въпроса са свързани изцяло с извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и произтичащите от нея фактически и правни изводи, поради което същите са относими към основанията по чл. 281 ГПК за самата касационна проверка, но не и към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й. Липсата на общата предпоставка е напълно достатъчна за недопускане на касационното обжалване, без да с необходимо да се обсъжда наличието на поддържаното конкретно основание по чл. 280, а. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, посоченото основание не би могло да се приеме за осъществено, тъй като не е отнесено към определена правна норма, за която съществува необходимост да бъде изяснена чрез тълкуване с цел точното й прилагане.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 295 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 29/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: