5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София,22.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 339/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. С. от [населено място] срещу решение № І-135 от 09.12.2011 г. по в. гр. д.№ 837/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което, след частична отмяна на поставеното от Бургаски районен съд решение № ХІІ-204 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 4487/2010 г. , е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните предварителен договор за учредяване право на строеж с нотариална заверка на подписите от 24.01.2008 г., както и на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт № 181, том І, рег. № 1229, дело № 174 от 29.02.2008 г. на нотариус А. Д., вписан под № 285 в Нотариалната камара.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд неоснователно е уважил направените от търговското дружество доказателствени искания, като е приел наличие на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК предвид нередовно призоваване на същото в първоинстанционното производство. Несъгласие е изразено и с извода на решаващия състав за липса на пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения по процесните два договора, обоснована с обема на неизпълнената част от строително-монтажните работи по сградата – около 14 %, преценена от съда като незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Според касатора, въззивната инстанция не е придала необходимото значение на безспорния по делото факт, че и до настоящия момент не е съставен Акт 15 за сградата, което я прави негодна за ползване по предназначение, а съответно и подлежащият на предаване апартамент. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с приетото от въззивната инстанция наличие на извинителна причина за част от периода на забавата, изразяващо се в установените административни забрани за строителство по Ч., в т. ч. и за местността, в която се намира процесната сграда.
Като въпроси, обосноваващи допускане на касационния контрол с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. Следва ли да бъде допуснато събирането на доказателства от въззивната инстанция при положение, че това право на ответника е преклудирано с изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба; 2. При договорно задължение за престиране на определен продукт – апартамент с издаден Акт 15 за сградата, в която се намира той, следва ли да се приеме, че е налице пълно неизпълнение, в случай, че не е издаден такъв документ, като се има предвид, че неиздаването на този документ прави вещта напълно негодна за ползването й по предназначение; 3. Ако се приеме, че е налице частично неизпълнение, какъв период от време следва да продължи забавата на длъжника, за да възникне за кредитора правото да иска разваляне на договора, като се има предвид, че от датата на завеждане на исковата молба за длъжника [фирма] е имало достатъчно време да изпълни.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Г. Б. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключените между страните предварителен договор за учредяване право на строеж от 24.01.2008 г. и договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 29.02.2008 г., въззивният съд е приел, че не е налице пълно неизпълнение на поетите от дружеството задължения. Съобразявайки и събраните във въззивното производство доказателства, допуснати на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, решаващият състав е стигнал до извода, че сградата, в която се намира и процесният апартамент, е завършена в обем около 90%, което сочи на незначителност на неизпълнената част от процесните договори и не позволява развалянето им. Освен това, според съдебния състав, забавеното изпълнение на част от строително-монтажните работи се дължи на обективни причини – административна забрана за строителство по Ч. през продължителни периоди от годината, която е счетена за ноторен факт, но и за установена от представените от [община] писмени доказателства. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на иска за разваляне на процесните договори е посочено и неизпълнението от страна на самия кредитор на поетото в чл. 18 от предварителния договор задължение да прехвърли на търговското дружество с нотариален акт съответните идеални части от правото на собственост върху имота.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. В цитираната практика е подчертано изрично разграничението между основанията за допускане на касационния контрол /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е указано, че въпросите не могат да се отнасят до правилността на въззивния акт, тъй като тя подлежи на проверка едва след допускане на касационното обжалване.
Именно такъв е и настоящият случай. Заявеният от касатора процесуалноправен въпрос е изцяло свързан с правилността на извършената от решаващия състав преценка относно предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане събирането на доказателства във производството, т. е. дали при разглеждането на делото в първата инстанция е допуснато твърдяното във въззивната жалба нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването на страната /ответника/ и съответно законосъобразен ли е отказът на първостепенния съд да допусне поисканите от него в първото съдебно заседание доказателства. Следователно, отговорът на посочения въпрос предпоставя проверка на правилността на изводите на инстанцията по същество, която, както бе посочено по-горе, е извън обхвата на производството по допускане на касационното обжалване. Отделно от това, по отношение на този въпрос не са налице и предпоставките на поддържаното основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същия вече е формирана достатъчно практика на ВКС по чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер.
Освен по съображения за относимост към правилността на обжалвания акт, отсъствието на общото изискване на закона за допускане на касационното обжалване по отношение на двата материалноправни въпроса произтича и от обстоятелството, че същите не са единствено обуславящи изхода на конкретното дело по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Този иск е приет за неоснователен както с извода за неизпълнение на задължението на ответника в обем /10 %/, сочещ на незначителност по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, така и поради наличието на обективни причини, довели до забава на изпълнението на част от строително-монтажните работи на обекта. Като допълнителен аргумент е посочена и неизправността на самия ищец, изразяваща се в неизпълнение на чл. 18 от предварителния договор за прехвърляне на съответните идеални части от правото на собственост върху имота, в който е построена процесната сграда.
Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато без да се обсъжда наличието на конкретното поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І-135 от 09.12.2011 г. по в. гр. д.№ 837/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: