2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1122/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1122/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 2166 от 27.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2930/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав, с което е
отменено решение № 3950/27.05.2013 год. по гр.дело № 8991/2010 год. на СГС в частта, в която: отхвърлен е иска на Н. Й. П. срещу С. Р. И.-Г. за предаване владението на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.1; отхвърлени са исковете на Н. Й. П. срещу Д. Б. С. и Н. Б. Г.-Т. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по завещание на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.1, като вместо него е постановено друго
1. за приемане за установено по отношение на С. Р. И.-Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв.Л.Л., Д. Б. С., ЕГН [ЕГН] и Н. Б. Г.-Т., ЕГН [ЕГН], и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.12 чрез адв.М.А., че Н. Й. П., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Й. Т. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 чрез адв.М.З., е собственик по завещание на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/две/, бл.71/седемдесет и първи/, вх.”А”, ет.1/първи/, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, застроен на около 51/петдесет и два/ кв.м., при съседи: стълбище, Н. и Д. С., двор, Ц. и В. Ц., заедно с избено помещение № 1/едно/, при съседи: коридор, общо помещение, П. М. и [улица]и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
2. с осъждане С. Р. И.-Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв.Л.Л. да предаде на Н. Й. П., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Й. Т. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 чрез адв.М.З., владението върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/две/, бл.71/седемдесет и първи/, вх.”А”, ет.1/първи/, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, застроен на около 51/петдесет и два/ кв.м., при съседи: стълбище, Н. и Д. С., двор, Ц. и В. Ц., заедно с избено помещение № 1/едно/, при съседи: коридор, общо помещение, П. М. и [улица]и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, на основание чл.108 от ЗС.
3. с осъждане С. Р. И.-Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв.Л.Л., Д. Б. С., ЕГН [ЕГН] и Н. Б. Г.-Т., ЕГН [ЕГН], и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.12 чрез адв.М.А. да заплатят на Н. Й. П., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Й. Т. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 чрез адв.М.З. сумата от 1 005,8/хиляда и пет цяло и осемдесет/лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
4. с осъждане С. Р. И.-Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв.Л.Л., Д. Б. С., ЕГН [ЕГН] и Н. Б. Г.-Т., ЕГН [ЕГН], и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.12 чрез адв.М.А. да заплатят по сметка на Софийския апелативен съд сумата от 1 598.57/хиляда петстотин деветдесет и осем цяло и петдесет и седем/лева, представляваща дължима по делото държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. Б. С. и Н. Б. Г.-Т., представлявани от адвокат М. И. А., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като решението на Софийския апелативен съд е основано на решаващи мотиви, обусловили правните изводи по конкретното дело, с които отговаря на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за спора понеже са обусловили съдържанието на въззивното решение, а именно:
1. Неспазването на формата по чл.24, ал.2 ЗН, в случаите когато нотариалното завещание се представя в проект, без нотариуса да възприеме устно волята на завещателя, има ли за последица нищожност на завещанието?
2. Относно зачитане формалната доказателствена сила на нотариалното завещание като официален свидетелстващ документ и допустимостта и доказателствената стойност на гласни доказателства при оспорване на нотариалното завещание като официален свидетелстващ документ.
Постъпила е и втора касационна жалба, подадена от С. Р. И.-Г., представлявана от адвокатите Л. Н. Л. и В. А. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите:
1. Неспазването на формата по чл.24, ал.2 ЗН за устно изразяване волята на завещателя, в случаите когато нотариалното завещание се представя в проект от нотариуса като предварително написан текст, без нотариуса да възприеме устно волята на завещателя в присъствието на свидетелите, има ли за последица нищожност на завещанието?
2. За доказателствената тежест и доказването, което трябва да се извърши, за да се опровергае официален свидетелстващ документ, който въпрос е съществен тъй като е обусловил съдържанието на въззивното решение и който въпрос се отнася до зачитане материалната, съответно формалната доказателствена сила на нотариалното завещание като официален свидетелстващ документ и допустимостта и доказателствената стойност на гласни доказателства при оспорване на нотариалното завещание като официален свидетелстващ документ.
От ответницата по касация Н. Й. П., представлявана от адвокат М. А. З. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК по двете жалби със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 08.11.2012 год., в съдебно заседание сестрите на наследодателя С. Б. Г. – Д. Б. С. и Н. Б. Г.-Т., чрез процесуалния представител са направили възражение, че нотариалното завещание е нищожно на основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.24, ал.2 ЗН понеже не е спазена формалната процедура по неговото съставяне след подаване на отговора на исковата молба, изслушване на свидетелите и преди приключване на устните състезания пред първата инстанция, при което съдът може да се произнесе и по този въпрос служебно без с това да се нарушава диспозитивното начало. Взето е предвид, че в съдържанието на нотариален акт № 81, н.дело № 233/2004 год. на нотариус Д. Д. е отразено, че завещателят С. Б. Г. е продиктувал завещание-устно, в присъствието на двама свидетели Н. Д. и Я. К., по силата на което е завещал на малолетната Н. П. процесния апартамент, а в случая липсва доказване от оспорващите страни, при което не са кредитирани показанията на двамата свидетели, за които е прието, че са в пряко противоречие със съдържанието на нотариалния акт и с тези на нотариус Д. Д., който потвърждава, че процедурата по съставяне на нотариалното завещание е била осъществена по начина, който е посочен в нотариалния акт, съставляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК/отм./. Отчетено е, че направеното възражение от преживялата съпруга С. Р. И.-Г., липсват доказателства, че завещателят е бил въведен в заблуждение от майката на малолетното дете (ищец по спора), вследствие на което е извършил имущественото разпореждане, а тъй като фактическата власт се осъществява от нея искът по чл.108 ЗС е уважен, а по отношение на останалите две ответници по спора (сестри на наследодателя) е уважен установителния иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд с оглед твърдението за противоречива практика тъй като касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 322 от 02.11.2011 год. по гр.дело № 1808/2010 год. на ІІІ гражданско отделение(ГО) е свързано с неспазването на изискването за устно изразяване на волята на завещателя в нарушение на чл.24, ал.2 ЗН;
Решение № 85 от 14.07.2011 год. по гр.дело № 635/2010 год. на ІІ ГО е свързано с изтекла придобивна давност в полза на купувач с частен писмен договор и за частите на деца, в нарушение на чл.120 ЗЗД, и силата на писмените доказателства по чл.142 и чл.143 ГПК/отм./;
Решение № 109 от 14.02.1992 год. по гр.дело № 1242/1991 год. на І ГО касае приложението на чл.42, б.”б” ЗН когато невписването на името на заветника в текста на нотариалното завещание не може да бъде заместен от други документи, несъставени в изискваната за самото завещание форма;
Решение № 711 от 07.04.1977 год. по гр.дело № 2922/1976 год. на І ГО е свързано с валидността на нотариалния акт, която не влиза в съдържанието на същия по смисъла на чл.133, ал.1, б.”б” ГПК и може да се опровергава със свидетелски показания;
Решение № 1500 от 26.07.1999 год. по гр.дело № 286/1999 год. на ІV ГО касае иск по чл.97, ал.3 ГПК/отм./, че предметът на установяване може да бъде както неавтентичността на един документ, така и неговата неистинност;
Решение № 39 от 20.01.1999 год. по гр.дело № 841/1998 год. на V ГО се отнася до иск за прогласяване нищожност на правни действия съгласно чл.472 ГПК/отм./;
Решение № 731 от 18.07.2011 год. по гр.дело № 1240/2009 год. на І ГО се отнася до доказателствената сила на нотариалния акт и приложението на чл.143, 153, ал.3 ГПК/отм./ във връзка с чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, а
решение № 500 от 18.06.2009 год. по гр.дело № 1410/2008 год. на І ГО касае приложението на чл.29 и чл.30, ал.1 ЗН във връзка с чл.18 и чл.26 ЗЗД, и чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2166 от 27.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2930/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ