О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С., 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : И. ПАПАЗОВА М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 476 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от СОУ „И. В.” [населено място], представлявано от директора М., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 496 от 22.10.2015г. по в.гр.д. № 618 по описа за 2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 684 от 12.05.2015г. по гр.д. № 175/2015г. на Плевенски районен съд като са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните три въпроса: 1. Какво е значението на критериите за подбор и съответствието им с приетите оценки на качествата на работника? В кои случаи са нарушени принципите на обективност и равнопоставеност между участниците в подбора?, 2.Законосъобразен ли е подбора при установено незаконосъобразно приложение на един от кумулативно дадените критерии и какви са правните последици от това? и 3.Допустимо ли е при осъществяване на подбора, назначената комисия да използва и възприеме като оценка на нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане” Според касатора посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/2011г. и постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС, съгласно които основната цел е „подборът да бъде в интерес на службата”, така че на работа да останат тези, които по-висока квалификация и работят по-добре. Счита, че съдът е игнорирал факта, че формираната цялостна оценка на ищцата е обективно по-ниска от тази на предпочетените да останат на работа, както и че съдът изрично не се е произнесъл дали работодателят е злоупотребил при упражняване на правото си на подбор.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. От своя страна се позовава на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, касаещи подбора. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., чието реално заплащане /в брой/ се установява с приложен договор за правна защита и съдействие от 16.12.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищцата е заемала длъжността „старши учител по музика”.
За периода 2009г.-2015г. реално тя не е упражнявала трудовите функции, защото многократно е била уволнявана, след което уволнението е отменяно като незаконосъобразно и е възстановявана. В случая е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 15.09.2014г., във връзка с което – от посочената дата – е утвърдено ново щатно разписание, като щатните бройки за нейната длъжност са увеличени от 3 на 4 със заповеди № РД-17-9 и № РД-17-11, двете от 23.09.2014г.
Считано от следващия ден 16.09.2014г., със заповед № РД-17-12 отново от 23.09.2014г., е утвърдено ново щатно разписание, с което щатните бройки за нейната длъжност отново са намалени от 4 на 3. Със заповед № РД-13-325 от 25.11.2014г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради „съкращаване в щата”, считано от посочената дата.
От специално назначена комисия е осъществен подбор измежду заемащите длъжността „старши учител по музика” по определени от работодателя критерии. Най-малко точки е получила ищцата, която по всеки един от подкритериите на критерия „изпълнение на трудовите задължения” е получила общ сбор от „0” точки, защото обективно – през последните пет години – тя не е работила и не е изпълнявала ефективно трудовите си задължения.
В. съд е приел, че с извършения по този начин подбор, ищцата на практика е санкционирана за предходните незаконни уволнения, които не са по нейна вина, а по вина на работодателя. Липсва обективна и реална атестация за притежаваните от нея професионални качества умения, както и ниво на изпълнение на трудовите й задължения, както и обективната им съпоставка с тези на останалите участници в подбора, с което е допуснато нарушение на принципите на обективност и равнопоставеност. Задължение на работодателя е да организира подбора по начин и критерии, даващи възможност за оценка на професионалните качества на всеки един в равна степен с останалите. На практика работодателят е препятствал ищцата да полага труд и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, касаещи законосъобразността на осъществения подбор. Въпросите, свързани с критериите, начина, основните изисквания, по които същия следва да се извършва и последиците, са подробно изяснени в установената с постановено ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК на ВКС задължителна практика на ВКС и в случая тя е съобразена от въззивния съд. Работодателят следва да извършва подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329 КТ. Посочената норма установява критериите, по които подборът се извършва и те са два – квалификация и качество на работата. Следователно не може да се твърди, че е извършен подбор когато е оценена само квалификацията и е дадена оценка нула за качество на работа. Преценката на работодателя кои от работниците или служителят имат по-висока квалификация и работят по-добре не е субективна – безусловно основана на лични представи, а е обективна. Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото по подбор и при правен спор, съдът проверява спазването им включително и дали работодателят е установил, че обективно проявените професионални качества на работника или служителя съответстват на дадената оценка на съответните показатели.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора и липсата на направено възражение за прекомерност по ал.5, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 700лв., чийто реално извършване е установено с приложения договор за правна защита и съдействие от 16.12.2015г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496 от 22.10.2015г. по в.гр.д. № 618 по описа за 2015г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА СОУ „И. В.” [населено място], представлявано от директора М. [населено място] [улица] да заплати на М. И. Б. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес : [населено място] [улица] офис 304 адв.Д. сумата от 700лв./седемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.