О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр.София, 28.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 47 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Д., чрез пълномощника адв. Н. В. срещу решение № 1790/29.08.2016г. по гр.д. № 5132/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО,1 състав в частта, с която е потвърдено решение от 29.04.2015г. по гр.д. № 12438/2013г. на СГС, поправено с решение № 6217/31.08.2015г. по с.гр.д., в частта за отхвърляне иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на касатора срещу [фирма] за разликата над 28 600 лв. до 130 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] с писмения си отговор оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответника по касацията М. Б. З. не е подало писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касатора е бил въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се дължи на пострадалия при процесното ПТП. Въззивната инстанция е кредитирала събраните гласни доказателства и заключение на СМЕ, въз основа на които е било установено, че касаторът е претърпял телесни увреждания, наложили операция и продължително лечение, налице е траен и пожизнен характер на неврогенната лезия и на мускулните хипотрофии, в резултат на което пострадалият е преживял силни физически и болки и психически страдания, битови неудобства и чувство за потиснатост и невъзможност да води обичайния си активен и пълноценен живот. САС е отчел младата възраст на касатора – 31 години, като всички горепосочени обстоятелства е отнесъл към социално-икономическите условия в страната към датата на деликта-18.07.2009 г. С оглед на изложеното е заключил, че справедливото обезщетение е в размер на 28 600 лв., поради което е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение за разликата над 18 600 лв. до 26 800 лв. и вместо него е присъдил в полза на касатора допълнително обезщетение от 10 000 лв. и е потвърдил решението на СГС в останалата отхвърлена и обжалвана част за разликата над 28 600 лв. до 130 000 лв., частична претенция от 200 000 лв. Във въззивното решение са изложени съображения, че направеното от застрахователя пред СГС възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия не намира опора в събрания доказателствен материал, не се доказва извънсъдебно заплащане от дружеството на обезщетение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли с решението на втората инстанция да се влоши положението на жалбоподател, когато няма подадена въззивна жалба от другата страна?; 2/ Може ли въпреки несъвпадането с мотивите на първата инстанция за отхвърляне на част от иска да бъде намалено обезщетението на ищеца?
Въпросите са въведени от касатора при посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение на същите с това, което е обективирано в задължителната практика на ВКС с решение по чл.290 ГПК, а именно : Решение № 163/09.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1191/2010г. на ВКС, II г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставените въпроси не са обусловили волята на съда за постановяване на крайния правен резултат относно справедливия размер на дължимото от застрахователя обезщетение. Както е посочено и в цитираното от касатора Решение № 163/09.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1191/2010г. на ВКС, II г.о. влошаване положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от другата страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Следователно се касае до признати в диспозитива на съдебния акт права, по които се формира сила на пресъдено нещо, а в процесния случай по въззивна жалба на касатора САС е присъдил допълнително обезщетение над постановения от СГС размер и не е налице намаляване в размера на присъденото с решението на първоинстанционния съд обезщетение.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ответника по касацията следва да се заплатят сторените разноски за подаване на отговор на касационна жалба от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1790/29.08.2016г. по гр.д. № 5132/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО,1 състав в частта, с която е потвърдено решение от 29.04.2015г. по гр.д. № 12438/2013г. на СГС, поправено с решение № 6217/31.08.2015г. по с.гр.д., в частта за отхвърляне иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на К. В. Д. срещу [фирма] за разликата над 28 600 лв. до 130 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв.
ОСЪЖДА К. В. Д. да заплати на [фирма] сумата от 100 лв., представляваща сторените от ответника разноски в касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: