О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№189
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1165/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. К., чрез пълномощника й адв. Т. В., против решение № 140 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 230/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 2674/2009 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката против Обединени ученически общежития, [населено място], искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ.
Ответникът Обединени ученически общежития, [населено място], не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В п. 1 на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че формулираният материалноправен въпрос: несъответствието между посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и изложените в нея причини за уволнението, както и неконкретизирането на хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, обосновават ли незаконност на уволнението, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В п. 2 на изложението са изложени твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила, и за противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата- чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Към изложението са приложени съдебните актове, на които касаторът се позовава.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулираният материалноправен въпрос в п. 1 на изложението не е от значение за изхода на делото. Няма несъответствие между посоченото в заповедта правно основание за прекратяването на трудовото правоотношение и в причините за уволнението, нито неконкретизирането на хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, щом като в нея като правно основание е посочено- чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, а в причините за уволнението фигурира- съкращаване на щатни бройки, което е втората хипотеза по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, какъвто е настоящият случай. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в п. 2 на изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила са основания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложеното въззивно решение на Хасковския окръжен съд със заверка, че не е влязло в сила, и приложеното решение на Върховния административен съд не се включват в практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК- т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 230/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: