О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 10.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4233/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. Н.,чрез пълномощник адв.Й. С. срещу решение № 922/05.07.2016 г. по гр.д.№545/2016 г. на Окръжен съд-Варна в отхвърлителните му части.
В касационната жалба се поддържа оплакване,че неправилно обезщетението е намалено със сумата 19276,86 лв., тъй като искането за събиране на доказателства за заплатена застрахователна премия е било преклудирано. Касаторът намира,че неправилно е занижен размера на дължимото обезщетение за получената тежка телесна повреда до размер на сумата 45 000 лв.Иска се уважаване на иска в пълен размер.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Поставят се въпросът:
-какъв е размерът на обезщетението за получена тежка телесна повреда от трудова злополука и следва ли размерът на обезщетението да бъде съобразен с постоянното разстройство на здравето.
Намира,че присъденото обезщетение не съответства на причинените болки и страдания и доживотното разстройство на здравето и че то следва да бъде увеличено на 80 000 лв. Счита,че е налице противоречие с решенията на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№5015/2013 г.,ІV г.о. и гр.д.№719/2009 г. на ВКС,ІV г.о.
Следващият процесуалноправен въпрос е:
-за начина по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.
Касаторът изтъква, че въззивният съд е допуснал събирането на ново доказателство, въпреки забраната на чл.266 ал.1 ГПК и без да са обосновани причини, поради които то не е представено в първоинстанционното производство. Посочва,че в този смисъл е решение по гр.д.№1297/2009 г., І г.о. , а в противоречие с ППВС №7/1965 г. и ТР № 1/2001 г. липсват мотиви защо това доказателство е допуснато.Твърди, че не са обсъдени доказателствата в тяхната съвкупност в противоречие с решенията по гр.д.№ 311/2011 г., ІІ г.о., гр.д.№ 14/2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 761/ 2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 513/2010 г., ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 5132/18.12.2015 г. по гр.д.№ 6455/2015 г. на Районен съд-Варна, ХVІІ състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.200 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука на 20.11.2014 г. за разликата от 25 000 лв. до размер на 25 723,14 лв. и вместо това е постановил осъждането на ответника да му заплати още 723,14 лв. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното плащане на задължението. В останалата част, с която искът е отхвърлен до размер на сумата 80 000 лв. и е уважен до размер на сумата 25 000 лв.,ведно със законната лихва то е потвърдено. Относно имуществените вреди решението е влязло в сила като необжалвано, а относно разноските е изменено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът е претърпял трудова злополука, изразяваща се в загуба на дясното око, обуславящо трайно разстройство на здравето. Работил е по трудов договор като шофьор на товарен автомобил до 25 т. След натоварване на камиона започнал да затваря покривната щора на ремаркето. Един от ластиците се заклещил между гумите и при по-рязкото му издърпване се освободил и го ударил по лицето, наранявайки дясното му око. Бил приет в Католическа болница-Х., а впоследствие в Специализирана болница по очни болести за активно лечение-В.. След проведеното консервативно лечение до 16.12.2014 г. бил изписан с диагноза вторична глаукома,посттравматична на дясно око. С ЕР на ТЕЛК му е била определена 56% неработоспособност за срок от една година за общо заболяване-хипертонична болест на сърцето и за трудова злополука травматична макулопатия след контузия на дясна очна ябълка.Назначената съдебно-медицинска експертиза е потвърдила настъпилата постоянна слепота с контузеното око.Съдебно-техническата експертиза е дала заключение,че увреждането е могло да бъде избегнато, ако касаторът е огледал предварително дали е свободен ластичния опъвач на щората,каква е причината да се фиксира с по-голямо усилие и ако е носел каска и защитен прозрачен шлем на главата.Тя не е кредитирана, тъй като е прието,че е изцяло теоретична, доколкото липсват конкретни данни за поведението на касатора. Въззивният съд е приел, че на касатора са изплатени сумите 19 122,40 лв. и 154,46 лв. по застрахователна полица , сключена от ответника със ЗК [фирма]. Посочил е, че са налице елементите от фактическия състав на трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. Претърпяното телесно увреждане е необратимо и е обусловило инвалидизацията на касатора.В бъдеще той не би могъл да упражнява професията си шофьор.Тежката физическа травма е дала отражение и на психическото му състояние, като млад човек, глава на семейство, което издържа, и в което едно от децата е с тежко заболяване.С оглед на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че сумата 45 000 лв. е справедлив еквивалент на търпените болки и страдания и че тя следва да бъде намалена с получените застрахователни обезщетения.Приел е също така, че не е налице съпричиняване, тъй като не е установено касаторът да е допринесъл за резултата, проявявайки груба небрежност.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Въпросът не трябва да е свързан с правилността на решението, фактическите изводи и обсъждането на доказателствата по делото на въззивния съд.
Първият въпрос в неговата първа част не може да бъде преценен като правен, той е за основателността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и засяга спора по същество, респективно правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Във втората си част същият е релевантен, но не е налице отклонение от цитираната задължителна съдебна практика, която касаторът не е приложил, въпреки задължението си да го стори. Липсва мотивирано изложение във връзка с позицията на касатора за решаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, чрез съпоставяне на решаващите изводи във въззивното решение с правните разрешения ,съдържащи се в нея.Първото от цитираните решения на състави на ВКС е неотносимо, то се отнася до разрешаване на въпроса допустимо ли претенция за обезщетение, дължимо от неколцина ответници солидарно, да бъде уважена в пълния й предявен размер поотделно срещу различните ответници. С второто решение е даден отговор на въпросите дали платеното на пострадалия от трудова злополука работник застрахователно обезщетение следва да се приспадне от обезщетението за имуществени вреди, което неговият работодател дължи, или следва да се приспадне от това за неимуществени вреди; както и в какъв размер следва да се определи това обезщетение.Същото е относимо само във връзка с последния поставен въпрос. Даден е отговор, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид критериите, въведени със задължителното тълкуване на върховния съд в ППВС № 4/ 1968 г. Не е налице отклонение на направените от въззивния съд правни изводи от това разрешение.
Вторият въпрос също така не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е въведен в хипотеза на допуснати нарушения от въззивния съд, но не във връзка с поддържаното оплакване за преклудиране искането за събиране на новото доказателство, а във връзка с преценката на доказателствата и доводите на страните. Така формулиран въпросът произтича изцяло от становище на страната за процесуални нарушения, които дори не са твърдяните от страната и които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпрос, който произтича от становище на страната, а не от правни разрешения на въззивния съд, както е в настоящия случай, не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въвеждането на въпрос ,изпълняващ критериите за общо основание не може да се извърши служебно от касационния съд въз основа на сочените от страната факти и обстоятелства в касационната жалба,ткъй като ще бъде нарушено диспозитивното начало..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 922/05.07.2016 г. по гр.д.№545/2016 г. на Окръжен съд-Варна в обжалваните части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: