3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
[населено място], 22.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 189 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1230 от 01.11.2011г. по гр.д. № 2304/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3080/16.08.2010г. по гр.д. № 7661/2008г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от В. К. Ц., Б. Н. К. и С. Н. Г. против А. А. К., Н. С. К. и М. С. Д. искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че седем земеделски имоти в землището на [населено място], [община], описани в решението, са били собственост към момента на обобществяването на Г. К. К., починал 1965г.
Касационната жалба е подадена от ищците по иска В. К. Ц., Б. Н. К. и С. Н. Г. чрез пълномощника им адв. Х.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и способите за доказване на материалните права, както и по въпроса за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила когато изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Представени са няколко решения на състави на ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. А. К., Н. С. К. и М. С. Д. чрез пълномощника си адв. Т. са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на земеделските имоти, предмет на спора, е бил наследодателя Г. К. К., който ги е придобил на основание 20-годишно давностно владение. Страните са наследници на този наследодател – ищците на сина му К., а ответниците на сина му С.. Правото на собственост върху спорните земи общо * дка е възстановено по преписка № 370/1991г. на името на С. Г. К. като правото на собственост на заявителя е доказано с декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ. Същевременно сред документите на ТКЗС не е налице заявление за членство и опис-декларация на името на С. Г. К.. Установено е също така, че по друга преписка № 1021/1992г. по заявление на С. Г. К., но в качеството му на наследник на Г. К. е възстановена собствеността върху * дка земеделска земя в стари реални граници въз основа на опис-декларация и върху * дка въз основа на клетвена декларация.Тези земи не са предмет на спора. Налице са данни, че наследодателят Г. К. е подал през 1949г. молба за напускане на ТКЗС и връщане на земята – общо * дка. Според събраните свидетелски показания през 1948-1949г. цялото село влязло в ТКЗС, след това някои като Г. К. напуснали и към 1958г. отново влезли в кооперацията. Свидетелите сочат, че Г., който имал много земя, я разпределил между синовете си и така я работили до 1958г. когато отново влезли в ТКЗС.
За да отхвърли иска съдът е приел за недоказано наследодателят да е бил собственик по давност на спорните * дка земя. Събраните гласни доказателства е преценил като много общи и неконкретни, тъй като свидетелите говорят за количества земя, но не могат да я опишат, нито е ясен началния момент на установяване на фактическата власт. Съдът е счел, че фактът на внасянето на * дка през 1949г. не може да е доказателство, че тези земи са били на наследодателя. Освен това земите са кооперирани окончателно не през 1949г., а през 1958г. и тогава наследодателят е внесъл в ТКЗС * дка, които са му признати и възстановени на наследниците.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не са формулирали конкретен правен въпрос, разгледан от съда и обусловил крайните му изводи. Поддържат, че решението противоречи на практиката на ВКС относно предпоставките за провеждане на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и доказването му, но не са посочили в какво се изразява това противоречие. На второ място сочат, че решението противоречи и на съдебната практика, според която когато изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По-нататък са изложили съображенията си за извършената от съда неправилна преценка на събраните по делото доказателства за собствеността на наследодателя. Тук следва да се изтъкне, че посочването на конкретен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и липсата му е основание да се откаже касационно разглеждане на жалбата – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1.
Извършено е от касаторите позоваване на няколко решения на Върховния касационен съд без конкретна обосновка в какво се изразява противоречието с всяко от тях. При преглед на представените решения се установява, че те не разрешават правни въпроси, съотносими към решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Така Решение № 698 от 22.11.2005г. по т.д. № 167/2007г. на ВКС, І т.о. разглежда нарушението на закона като основание за нищожност на сделки. Решение № 36 от 28.01.2009г. по гр.д. № 507/2008г. на ІІІг.о. е постановено по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но разглежда хипотеза, в която и двете страни разполагат с писмени доказателства за собствеността. Решение № 99 от 16.06.2009г. по гр.д. № 6443/2007г. на І г.о. е по приложението на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ, която норма е неотносима към настоящия казус. Решение № 109 от 29.03.1999г. по гр.д. № 1129/99г. на ІІ г.о. сочи, че нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец. Решение № 112 от 19.03.2009г. по гр.д. №339/2008г. на ІІг.о. приема, че решението по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ползва и неучаствалите в производството наследници. Решение № 275 от 21.05.2010г. по гр.д. № 155/2009г. на ІІг.о. е постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за доказателствените средства по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване на собствеността и приема, че е необходимо доказване на придобивно основание само ако представените писмени доказателства съдържат идентични записвания за имота на двамата наследодатели. На второ място сочи, че изтичането на давностния срок следва да се преценява към момента на включване в ТКЗС. Последното разрешение е спазено в обжалваното решение.
При горните изводи липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1230 от 01.11.2011г. по гр.д. № 2304/2010г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на В. К. Ц., Б. Н. К. и С. Н. Г., трите от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: