О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№189
София, 19.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 108 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. на з. и х. срещу О. № 98 от 26.11.2009 год. по ч.т.д. № 1035/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
С това определение е оставена без разглеждане, депозираната от М. на з. и х. (МЗХ) молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на постановеното на 07.10.2008 год. По т.д. № 311/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. определение. С това определение, съставът на ІІ т.о. е прекратил производството по делото на основание чл.203 ал.1 вр.чл.218к ГПК (отм.), поради оттегляне от “Е”ООД на касационната жалба по повод на която е било образувано производството пред ВКС.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея частният жалбоподател МЗХ е изложил доводи относно неправомерното процесуално поведение на управителя на “Е”ЕООД, който е оттеглил касационната жалба без съгласието на О. събрание (ОС) на дружеството. Сочи, че оттеглянето на касационната жалба е довело до влизане в сила на въззивното решение, което е неблагоприятно за “Е”ООД и за съдружниците в него, един от които е МЗХ.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Спорът с който е бил сезиран ВКС и по който е било образувано т.д. № 311/2008 год. на ВКС е бил със страни “Е”ООД (ищец по делото) и С. С. С.. П. на установяване по реда на чл.254 ГПК (отм.) е била недължимостта на сумата 650000 лв. по запис на заповед от 29.11.2000 год. за която по реда на чл.237 б.”д” ГПК (отм.) е бил издаден изпълнителен лист. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и “Е”ООД е депозирал касационна жалба. С молба на управителя на дружеството К. Д. И. , ВКС е бил десезиран, чрез изрично оттегляне на касационната жалба.
Без значение е дали МЗХ е съдружник в дружеството-касатор. От значение е това, че М. не е било страна по делото и по отношение на него възможността по чл.303 ал.1 т.5 ГПК не се простира, доколкото тя е предоставена само на конституираните по делото страни. Молбата за отмяна не би могло да бъде квалифицирана и разгледана и като такава по чл.304 ГПК, доколкото възможността за отмяна по този ред е предоставена само на лицата по чл.216 ал.2 ГПК, а съдружникът в търговско дружество няма качеството на необходим другар в процеса.
Поради изложените съображения, обжалваното определение следва да бъда потвърдено.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА О. № 98 от 26.11.2009 год. по т.д. № 1035/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.