4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
С., 19.03. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 12/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Динка Д. Иванова и Руска Иванова Иванова – лично и като законен представител на малолетния си син Н. П. И., всички от [населено място], срещу определение от 15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1257/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото определение е оставена без уважение подадената от частните жалбоподатели молба за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на въззивното решение по гр. д. № 1257/2011 г. в частта за разноските.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона – чл.78, ал.5 ГПК и чл.36 ЗА във вр. с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частните жалбоподатели поддържат, че в резултат на незаконосъобразния извод за противоречие на разпоредбата на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. с тази на чл.78, ал.5 ГПК въззивният съд е намалил недопустимо следващото се на пълномощника им адвокатско възнаграждение под трикратния размер на установения в Наредбата минимален размер. Навеждат и оплаквания за необоснованост на извършената от съда преценка относно правната и фактическа сложност на делото, релевантна за приложението на чл.78, ал.5 ГПК.
Въпросите “налице ли е противоречие между разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и тази на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАС и може ли съдът да присъди разноски за адвокатски хонорар в размер, по-малък от този по § 2”, са посочени като обуславящи за изхода на производството по чл.248 ГПК. Частните жалбоподатели представят съдебна практика и твърдят, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата. Позовават се и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което поддържат във връзка с въпросите задължен ли е съдът да преценява осъществената процесуалноправна защита и да изследва правната и фактическа сложност на делото, когато прилага разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, и според какви критерии се преценява фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 29.12.2011 г. Изразява становище за отсъствие на основания за допускане на определението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от Динка Д. Иванова и Руска Иванова Иванова – лично и като законен представител на малолетния си син Н. П. И., искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците. По делото са представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени между Динка Иванова и Руска Иванова – от една страна, и „Адвокатско дружество – Й. и Е.” – от друга, с всеки от които е уговорено авансово заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 100 лв. и е отбелязано, че така уговореното възнаграждение е платено /внесено/.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищците адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 640 лв. Въпреки, че до приключване на първоинстанционното производство ищците не са представили доказателства за уговорено и платено възнаграждение над посочения в договорите размер – общо 200 лв., съдът се е позовал на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС и на тази база е присъдил сумата 2 640 лв.
С решение № 1477 от 12.08.2011 г. по гр. д. № 1257/2011 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил на ищците – въззиваеми разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 820 лв. Сезиран с молба по чл.248, ал.1 ГПК от въззиваемите, въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските и да присъди допълнително възнаграждение в размер на още 17 640 лв. /2 х 8 820 лв./ с аргумент, че определението с решението възнаграждение е съобразено и дори надвишава минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а за разликата над сумата 8 820 лв. възнаграждение не се дължи, тъй като е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Изводът за прекомерност е направен по повод възражение на ответната страна, като позовавайки се на задължителната практика в определение № 74/07.02.2011 г. по ч. гр. д. № 46/2011 г. на ВКС, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК не е обвързан от нормата на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, установяваща забрана за намаляване на адвокатско възнаграждение под трикратния размер на предвидения в Наредбата минимум, предвид приемането й извън рамките на предоставената с чл.36 ЗА законова делегация.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са значими за делото, доколкото въззивният съд е обосновал изводите си за неоснователност на искането за присъждане по реда на чл.248 ГПК на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на сумата 17 640 лв. с прекомерния – спрямо фактическата и правна сложност на делото, размер на възнаграждението и с неприложимостта на нормата на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК. Независимо от това въпросите не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, тъй като не са обуславящи за изхода на производството по чл.248 ГПК. Преценката дали претендираното на основание чл.78, ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване поради прекомерност при предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК и дали при прилагане на чл.78, ал.5 ГПК съдът е ограничен от забраната на § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАС би била обуславяща за произнасянето относно размера на дължимото възнаграждение при условие, че най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство по делото са представени доказателства за реално извършени от частните жалбоподатели разноски за адвокатско възнаграждение в размер на твърдените общо 26 460 лв. /3 х 820 лв./. Данните по делото сочат, че към момента на приключване на устните състезания пред Софийски апелативен съд в кориците на делото са се намирали само договорите за правна помощ, доказващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., и 3 бр. данъчни фактури, издадени от „Адвокатско дружество – Й. и Е.”, с които са начислени адвокатски възнаграждения в размер на по 8 820 лв. /с включен ДДС/, платими от Динка Иванова и Руска Иванова – лично и като законен представител на малолетния Н. И., чрез банков превод. При липса на доказателства за извършен превод на възнагражденията или за плащането им в брой от въззиваемите, въззивният съд не е имал основание да присъди дори сумата 8 820 лв., за която се е произнесъл с решението. Представените с молбата по чл.248 ГПК преводни нареждания, удостоверяващи заверяване на сметката на адвокатското дружество със сумите, начислени като адвокатски възнаграждения с издадените фактури, са ирелевантни за отговорността на ответника по чл.78, ал.1 ГПК. Производството по чл.248, ал.1 ГПК е предназначено да поправи грешките и пропуските, допуснати от съда при разпределяне на отговорността за разноски, единствено по отношение на разноските, чието извършване е доказано от страните до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Предвид несвоевременното представяне на доказателствата от частните жалбоподатели за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, отговорът на въпросите дали претендираното възнаграждение над сумата 8 820 лв. е прекомерно, подлежи ли на намаляване и до каква сума, сам по себе си е без значение за основателността на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, с която е поискано присъждане на допълнително възнаграждение в размер на 17 640 лв.
Поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъждат поддържаните от жалбоподателите допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1257/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :