2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1197/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 31.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1197/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 30.09.2013 год., постановено по в.гр.дело № 6778/2011 год. по описа на ІІ-Д състав, с което е отменено решението от 22.03.2011 год. по гр.дело № 56554/2009 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав и вместо него е постановено друго, с което се разпределя ползването на основание чл.32, ал.2 ЗС по искане на П. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] и Т. С. Д. с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица] на приземния етаж на триетажната жилищна сграда, изградена в УПИ ХІV-1405, кв.52 по плана на [населено място] като им се предоставя помещението, обозначено като дневна под № 6 на скицата към заключението на вещото лице, а на останалите съсобственици А. Н. К. с ЕГН [ЕГН], Н. Б. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], Д. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] предоставя за общо ползване помещенията, означени като стаи под № 1 и № 2 и кухня под № 4 по скицата на вещото лице, като останалите помещения на етажа, означени на скицата под № 8, стълбище, № 7/входно антре/, № 3/коридор/ и № 5/баня-тоалетна/ остават за общо ползване на всички съсобственици.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Н. Б. К., А. Н. К., Д. А. Н. и С. Л. Н., представлявани от адвокат Х. Ц. Х., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси:
1. При положение, че ответниците са изключителни собственици на приземния етаж в процесната сграда, за което са се легитимирали с отговора на исковата молба може ли този етаж да бъде признат за общи части на сградата и да бъде разпределено правото на ползване върху него в полза на трети лица, не притежаващи титул за собственост?
2. Трябва ли въззивния съд да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за делба за същия етаж?
3. Може ли с оглед горното и приложени одобрени строителни книжа за промяна на предназначението на приземния етаж с влезли в сила административни актове по одобряването – да бъде разпределено право на ползване в полза на ищците по спора, които не са собственици на същия приземен етаж.
4. Принадлежността на правото на собственост върху приземния етаж преюдициален въпрос ли е и следва ли съдът преди разпределение правото на ползване да изследва собствеността върху процесното помещение?
5. Може ли съдът да приложи разпоредбите на ТР № 13/2013 год. на ОСГК на ВКС и обоснове с изводи своя акт след като делото е заведено през 2010 год.?
От ответниците по касация П. Б. Д. и Т. С. Д., представлявани от адвокат М. Б., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към момента на преустройството през 1995 год. приземният етаж е бил обща част по своето предназначение, след което превръщането му в самостоятелно жилище води до трансформиране в обикновена съсобственост, а фактът, че разпределението на ползването му е отнесен към съд означава, че не може да се формира мнозинство относно ползването /така и ТР № 13/2013 год. на ОСГК на ВКС/. Взето е предвид предвиждането на чл.40, ал.2 ЗС, че дяловете на етажните собственици се преразпределят съобразно стойността на техните индивидуални обекти – в случая по 1/3 ид.ч. Отчетено е, че с нотариалния акт № 186 от 12.06.1995 год. Б. и С. К. са продали приземния етаж на Н. К. същите не могат да го прехвърлят тъй като към този момент не са притежавали права върху него, а всеки от Т. и П. Д., А. и Н. К., Д. и С. Н. са собственици на по 1/3 ид.ч. от приземния етаж, респ. на същия дял и след преустройството му в жилище като при разпределение на ползването са съобразени правата и възможно най-благоприятното разпределяне на помещенията.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Самата касационна жалба и изложението към нея не съдържат формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговаря/т/ на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Отсъствието на ясен и точно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос води до извод, че не са налице хипотезите на точки 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Приложеното решение № 423 от 20.03.1991 год. по гр.дело № 1702/1990 год. на ІV-то гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.11 и чл.13 ПУРНЕС, при което се допуска разпределение на ползването на обща вещ, за която мнозинството не може да реши начина за това ползване или пък решението на мнозинството е във вреда на общата вещ като при наличието на етажна собственост на повече от двама етажни собственици решението за ползването се взема от общото събрание на етажната собственост.
Решението на Софийския окръжен съд от 11.02.2009 год. по гр.дело № 984/2008 год. не е окончателно и не може да бъде съобразено.
При този изход на спора на ответницата по касация П. Б. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.09.2013 год., постановено по в.гр.дело № 6778/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав.
ОСЪЖДА Н. Б. К. с ЕГН [ЕГН], А. Н. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], Д. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място][жк][жилищен адрес] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на П. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 600/шестстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ