2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
С., 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
М. Р.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6045/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. и Е. М. П., подадена от пълномощника им адв. А. Г., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 335 от 01.07.2015г. по в.гр.д. № 189/2015г., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, № 22 от 09.01.2015 г. по гр.д. № 4397/2014 г., с което е признато за установено по отношение на ответниците П. М. П. и Е. М. П., че дължат солидарно на ищеца Ц. П. М. сумата 15 000 лв., представляваща задължение по договор за спогодба от 16.12.2011 г.
Ответникът Ц. П. М. от [населено място], обл. П., не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Ц. П. М. против П. М. П. и Е. М. П. иск по чл. 422 ГПК въззивният съд е приел, че писъденото с издадената заповед за незабавно изпълнение вземане в полза на кредитора, произтичащо от сключения договор за спогодба с нотариална заверка на подписите на страните, е установено по несъмнен начин. Приел е от фактическа страна, че претендираното вземане се основава на представения договор за спогодба от 16.12.2011 г., с който съпрузите П. М. П. и Е. М. П. са се задължили да заплатят на Ц. П. М. сума в общ размер на 15 270 лв. в изпълнение на договорните задължения по сключен договор за заем от 21.04.2010 г. за парична сума в размер на 6 000 лв. и за обезщетяване на вредите от неизпълнението на това задължение като са се съгласили, че лихвите за забавено изпълнение по договора заем са в размер на 2 000 лв. и обезщетението за пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 от ЗЗД е в размер на 7 000 лв., както и разноски в размер на 270 лв. От правна страна съдът е приел, че спогодбата е двустранен договор, с който страните уреждат спорове, възникнали предимно във връзка с изпълнението на друг договор, сключен между страните, какъвто е и настоящият случай. Предмет на договора за спогодба са спорните права и задължения /правоотношения/ от една страна, а от друга страна – правата и задълженията, които се пораждат между страните и в които се изразяват взаимните отстъпки. В този смисъл предмет на договора за спогодба би могло да бъде и поетото от страната задължение за заплащане на обезщетение във връзка с виновното неизпълнение на договорни задължения, в това число пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Доколкото по естеството си договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата само, ако оспори нейната валидност. Такова оспорване в случая е направено като ответникът е предявил и насрещен иск за унищожаемост на процесния договор за спогодба в частта му, относно поетото от него и съпругата му задължение да заплатят на ищеца сумата от 7 000 лв. като обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи. След анализ на доказателствата по делото съдът е приел насрещната искова претенция за неоснователна. Приел е, че ищецът по насрещния иск не е представил доказателства, установяващи осъществяването на елементите от фактическия състав на заплашването по чл. 30 от ЗЗД. Установените със свидетелски показания взаимоотношения между страните не съдържат елементи, представляващи заплаха от обективна гледна точка и не биха могли да възбудят основателен страх за живота, здравето, честта или имуществените интереси на съпрузите П.. Волята им не е била опорочена, процесният договор за спогодба от 16.12.2011 г. е действителен и е породил целените с него правни последици, в това число и тези, свързани с поетото от ответника и съпругата му задължение да обезщетят претърпените от ищеца вреди вследствие на виновното неизпълнение по договора за заем.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита неотлагането на делото, когато на страната не е връчен препис от отговора на насрещната страна на исковата молба преди първото открито съдебно заседание” поради противоречие с решение № 157/2012г. І г.о. ВКС; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос ”Може ли съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол за действителността на договор без предявен самостоятелен иск за това и направено възражение” поради противоречие с решение № 384/2011г. І г.о. ВКС; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „Подлежат ли на доказване в производството по чл. 422 ГПК основанието и размерът на вреди от неизпълнение – претърпяна загуба и пропусната полза, срещу които длъжникът е възразил, когато те са включени в спогодба с нотариална заверка на подписите и как се разпределя доказателствената тежест” поради противоречие с ТР № 4/2014г. ОСГТК на ВКС; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос „Може ли да бъде претендирана вреда от пропусната полза от непроизведена продукция поради неосъществена търговска дейност” поради противоречие с решение № 197/1997г. V г.о. ВКС и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „Може ли да възникне вреда от пропусната полза от неосъществена инвестиция в търговска дейност поради забавено изпълнение на парично задължение”.
ВКС намира, че първият от поставените процесуалноправни въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като касае оплакване за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. В. инстанция не е контролно отменителна, а инстанция по съществото на делото – ТР № 1/2001г. ОСГТК на ВКС, при което въззивният съд поправя по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, ако са довели до лишаване на страната от възможността да ангажира доказателства. В случая с въззивната жалба са изложени доводи за процесуално нарушение, но не са направени доказателствени искания, при което евентуалното нарушение е санирано чрез разглеждането на спора по същество.
Вторият процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие с представеното решение с което е прието, че когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност – форма, предмет и без да има позоваване на нищожност. В настоящия случай въззивният съд е приел, че процесният договор за спогодба от 16.12.2011 г. е действителен и е породил целените с него правни последици, като е изследвал предмета му. Приел е, че предмет на договора за спогодба е спор, възникнал във връзка с изпълнението на договор за заем на парични средства, сключен между страните, и поетото от ответниците задължение за заплащане на обезщетение във връзка с виновното неизпълнение на договорни задължения, включително за пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 от ЗЗД.
М. въпроси касаят клаузи на сключения между страните по делото договора за спогодба. Приложената съдебна практика касае други правоотношения – ТР № 4/14г. ОСГТК на ВКС, т. 17 е относно предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, а решение № 197/1997г. V г.о. ВКС е постановено по предявен иск по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, поради което същата практика е неотносима. Приложими в случая са правилата за недействителност на договорите, в каквато насока е предявеният насрещен иск от касаторите. Поставените въпроси са предмет на договарянето между страните при сключването на спогодбата и по тях съдът дължи произнасяне в рамките на заявените основания за унищожаемост на спогодбата.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 335 от 01.07.2015г. по в.гр.д. № 189/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: