О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 816/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Г. П., приподписана от служебен защитник адв.С. Р. , срещу определение № 11004/02.07.2012 г. по ч.гр.д.№7491/2012 г. на Софийски градски съд, І г.о.
Жалбоподателката-касатор в настоящото производство , прави оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд. Твърди, че магистратът, срещу когото е предявила иска е нарушил човешките й права .Иска частната касационна жалба да бъде уважена.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав на
ВКС , ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото .
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 18.11.2011 г. по гр.д. № 10888/2010 г на Софийски районен съд, 41 състав, с което е върната исковата молба на касаторката, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за обезщетение за причинени неимуществени вреди . Прието е, че не е налице пасивна процесуална легитимация на ответника, тъй като съдиите с оглед разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Р България не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове, по повод осъществяване на съдебната власт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че изводът за липса на надлежна процесуална легитимация е необоснован и че случаят не попада в обхвата на функционалния имунитет .
Поставят се следните правни въпроси:
-налична ли е надлежна пасивна процесуална легитимация по предявен иск за деликтна отговорност на съдия във връзка с изпълняваната професионална дейност и какъв е редът за реализиране на тази отговорност;
-дали съдът е следвало да даде указания, преди да прекрати производството;
-следва ли да бъде върната исковата молба на С. П.,поради недопустимост на предявения иск;
-допустим ли е предявеният иск и какъв е редът за неговото разглеждане.
Поддържа се, че така поставените въпроси са от значение за развитие на правото, че по въпроса за отговорността на съдиите няма достатъчно практика и не е даден еднозначен отговор на въпроса по кой ред може да се претендира отговорност за вреди от незаконни служебни действия и кои случаи попадат в защитения периметър на функционалния имунитет.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.Първият от така формулираните въпроси в частта относно процесуалната легитимация е релевантен, тъй като обуславя решаващите изводи на въззивния съд. Не е налице обаче допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Когато се твърди липса на съдебна практика ,касаторът трябва да обоснове , в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.Това в случая не е сторено.Втората част на този въпрос,която идентично се съдържа и в четвъртия въпрос, е с общотеоретичен характер и не е във връзка с правните изводи на въззивния съд.Вторият въпрос е обусловен от становището на касатора за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд.Във фазата по селектиране на частната касационна жалба той не може да бъде обсъждан.Третият въпрос също не е във връзка с правните разрешения на въззивния съд, а с оглед становището на касатора за неправилност на обжалваното определение.Оплакванията за неправилност също не могат да се разглеждат в настоящата фаза,това може да стане след преодоляване на селекцията на частната касационна жалба. Четвъртият въпрос всъщност повтаря първия.
В заключение следва да се посочи, че уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му, обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това. Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, засягащи предмета на делото . Въпросът трябва да е от значение за изхода му , но не и за допуснати процесуални нарушения и за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат разглеждани след успешното преодоляване на фазата по селектиране на касационната жалба. Касаторът следва да докаже наличието и на допълнително основание за допускане на касационно обжалване-това са хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, в които като обуславящият въпрос трябва бъде развит . В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК.В случая изискванията за обосноваване на общо и допълнително основание не са изпълнени ,което води до недопускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11004/ 02.07.2012 г. по ч.гр.д. № 7491/ 2012 г. на Софийски градски съд, І г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: