4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 07 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3190 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищеца по делото И. П. С. срещу решение № 95/23.05.2017 г., постановено по гр. дело № 223/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено решение № 79/26.01.2017 г. по гр. дело № 1587/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ срещу П… на Р… Б… (ПРБ) за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерно повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308 от НК, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда от 02.02.2015 г. по н.о.х.д. № 168/2011 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.02.2015 г. до окончателното плащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните четири правни въпроса: 1) относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди „по справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, в хипотезите на засягане на основни човешки права от незаконосъобразни актове и действия на държавата; 2) какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост“; 3) какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване, с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия за справедливост“; и 4) какви „стъпки“ включва процесът на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост“. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че първият правен въпрос обхваща по съдържание и останалите три, като уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, той се свеждат до правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ – относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.
Отговор на този въпрос е даден с т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в която се приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ? субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
В противоречие с тази задължителна практика на ВКС, в случая въззивният съд по никакъв начин не посочил в мотивите към обжалваното решение как е определил размера от 5 000 лв. на процесното обезщетение и защо отхвърля иска за разликата над този размер. В тази връзка апелативният съд нито е обсъдил, приетите за установени от него по делото конкретни обстоятелства, нито е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Вместо това въззивният съд е посочил единствено, че първостепенният съд се съобразил и преценил тези обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението, както и че този размер е справедлив и неподлежащ на корекция.
При така установеното противоречие между цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и мотивите към обжалваната част на въззивното решение, касационното обжалване следва се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ – относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 95/23.05.2017 г., постановено по гр. дело № 223/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.02.2015 г. до окончателното плащане.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя И. П. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: