О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№189
гр.София, 25.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 959/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. К. М. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 05.03.2009 год. срещу въззивното решение № 16 от 28.01.2009 год. по в.гр.дело № 1197/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 40 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 571/2007 год. на С. окръжен съд. С последното С. Д. М. от гр. С. е била осъдена да заплати на касатора на основание чл.45 ЗЗД сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка му – Д. С. С. , починала на 04.01.2007 год. в резултат на пътнотранспортно произшествие при управление на лек автомобил от ответницата, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 80 000 лева искът бил отхвърлен. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в пълния му размер.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ материалноправни въпроси, които според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: аа/ длъжен ли е пешеходецът да съобразява поведението си с това на водач на моторно превозно средство, който в нарушение на ЗДП се движи с превишена скорост в населено място? Н. ли е съпричиняване от страна на пострадалия в такъв случай, ако с оглед на скоростта на движение водачът не би могъл да предотврати настъпване на сблъсък, независимо от поведението на пешеходеца?; аб/ представлява ли основание да се приеме превес в съпричиняването от страна на виновния водач, ако същият с бягство от местопроизшествието намалява възможността за пострадалия пешеходец да избегне смъртен изход; ав/ кои вреди подлежат на обезщетяване в случай на причиняване на смърт на възходящ роднина – вредата, нанесена на покойника или тази, причинена на преживелия родственик?; С. ли общоприети параметри на размера на обезщетението, дължимо на преживял низходящ и с кои фактори съдът следва да съобразява при определянето му – с възрастта на покойника или с характера и степента на психическото страдание на преживелия и неговата продължителност?; б/ противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата с позоваване на решение № 86 от 28.11.1984 год. по н.дело № 77/1984 год. на ОСНК на ВС, решение № 213 от 18.04.2000 год. по гр.дело № 1265/1999 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 50 от 13.02.1979 год. по н.дело № 19/1979 год. на ВС, ІІ н.о.
Ответницата по касация С. Д. М. от гр. С. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
По делото е безспорно, че със споразумение от 05.04.2007 год. по НОХД № 310/2007 год. на С. окръжен съд ответницата е била призната за виновна в това,че на 01.01.2007 год., движейки се с несъобразена скорост с управлявания от нея лек автомобил, нарушила правилата за движение – чл.20, ал.1 и 2 и чл.119, ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на пресичащата кръстовището пешеходка Д. С. С. /майка на ищеца-касатор/, като след деянието избягала от местопроизшествието, с което деяние осъществила престъпния състав на чл.343, ал.3, предл.четвърто, б.”б”, предл.първо във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 НК.
Във връзка с възражението на ответницата за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата пешеходка, по делото е била изслушана съдебна авто-техническа експертиза. Въз основа на заключението, съдът е приел, че Д. С. С. предприела пресичане на улицата косо, което увеличило присъствието й на пътното платно с близо ? от времето, необходимо за напречно пресичане. Освен, че увеличило престоя й на пътя, косото пресичане поставило пешеходката гърбом към идващия автомобил, управляван от ответницата на къси светлини. Прието било по-нататък, в участъка, където попада мястото на удара, пътното платно било наклонено, пострадалата се намирала във високата му част и фаровете били добре видими за нея. Въззивният съд приел, че преди да навлезе на платното за движение, пострадалата не се съобразила с разстоянието до приближаващите се превозни средства, както и с възможностите си за бързина на движение – изскочила внезапно на платното за движение, пресякла го косо, не пресичала на пешеходна пътека, с което нарушила правилата за движение на пешеходци – чл.113 и чл.114 ЗДП и чл.165 и чл.166 ППЗДП. С оглед поведението на пострадалата, съдът приел,че същата е допринесла 50% съпричиняване на резултата, а след като намерил, че съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение от 50 000 лева би съответствало на болките и страданията, понесени от ищеца/касатор/, намалил този размер наполовина съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При причиняване на смърт, от значение са и възрастта на увредения, както и отношенията между пострадалия и неговите близки, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл, основанието за допускане на касационно обжалване на решението, сочено от жалбоподателя, а именно, че съществува противоречие между въззивното решение и практиката на съдилищата, илюстрирана с представените решения, не е налице. Предвид спецификата на всеки отделен случай на отговорност за неимуществени вреди при смърт, причинена при пътнотранспортно произшествие, понятието „справедливост” не би могло да намери единно измерение от различните съдилища при определяне размера на обезщетението. Същото се отнася и до намаляването на размера на обезщетението при наличие на обективен принос на пострадалия. В чл.51, ал.2 ЗЗД не се изисква поведението на пострадалия да е противоправно и виновно. Достатъчно е факторите, които произтичат от сферата на увредения да се намират в причинна връзка с отрицателния резултат. В областта на автомобилното движение обаче всяко създаване на опасност е обявено от закона за противоправно. Основание за намаляване на обезщетението е обективното съпричиняване от пострадалия, което е осъществяване на създадения от него специален риск в резултат на нарушение на конкретно правило за движение или на общото задължение да не се създава опасност за движението. Намаляването на обезщетението се извършва съобразно приносния дял на пострадалия, който може да се изрази в процент или дробна част. Той съставлява определена аритметична част от цялото обезщетение, която се приспада от стойността на обезщетението, получена след неговото окончателно изчисляване. Във всички случаи обаче обезщетението се намалява въз основа на комплексна оценка, включваща всички параметри, от които зависи вредоносния принос на пострадалия: тежестта на правонарушението, зависещо от неговия вид, характера на нарушеното правило за движение и степента, в която пострадалият се е отклонил от него, отсъствието или липсата на вина, съответно нейната форма и степен. В този смисъл, не би могло да се приеме, че обжалваното решение противоречи на решение № 86 от 28.11.1984 год. по н.дело № 77/1984 год. на ОСНК на Върховния съд, произнесено по конкретно дело, което няма тълкувателен характер и според което неправилно е съпричиняването и приносът на пострадалия да се определят в дробни единици или в проценти. Според цитираното решение на ОСНК на ВС, както размерът на обезщетението за неимуществени вреди, така и определянето на съпричиняването на резултата от пострадалия се извършва по справедливост. Касае се за различни правно-технически способи за изразяване обема на съпричиняването, като в практиката на гражданските съдилища той се изразява математически – като процент или като дробно съотношение.
Въззивното решение не противоречи и на решение № 50 от 13.02.1979 год. по н.дело № 19/1979 год. ІІ н.о. ВС, в което е посочено в кои случаи са налице неимуществени вреди, като сред тях са посочени и страданията от невъзвратима загуба в резултат на смъртта на член на семейството, моралното страдание при загубата на дете, съпруг, майка, баща и т.н. Не е налице противоречи и с решение № 213 от 18.04.2000 год. по гр.дело № 1265/1999 год. ВКС, ІV г.о., според което справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, като съобрази и инфлационните процеси за времето от увреждането до момента на приключване на делото.
Липсват предпоставките и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава би била налице, ако съществува непълнота или неяснота на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, респ. да се касае за произнасяне за първи път по аналогичен правен спор или с решението на въззивния съд да е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго. Формулираните в изложението на основанията за допускане касационно обжалване материалноправни въпроси всъщност съставляват оплаквания за нарушение на закона по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК, т.е. касационни основания за отмяна, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. В случая, такава не е налице и касационното обжалване не следва да се допуска. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 28.01.2009 год. по в.гр.дело № 1197/2008 год. на Пловдивския апелативен съд по жалба вх. № 1* от 05.03.2009 год. на М. К. М. от гр. С..
О. М. К. М. от гр. С., ул.”Ц” № 96, ап.30 да заплати на С. Д. М. от същия град, ул.”П” № 57, ет.1, ап.2 сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: