О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
Гр.София, 09.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 625 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие “С”, гр. С. срещу решение № 16/20.02.2008г., постановено по т.д. № 15/2008г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 202/03.08.2007г. по т.д. № 452/06г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска му срещу “Б”ООД за заплащане на допълнително извършени СМР по Протокол обр.19/14.10.2005г. на стойност 14974.80 лв. и по Протокол обр.19/14.11.2005г. на стойност 7474.80 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът “Б”ООД, гр. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че между страните по спора е бил сключен договор за строителство от 21.06.2004г. Предмет на касационното обжалване са претенциите по актове обр.19 от 14.10.2005г. и 14.11.2005г. за заплащане на допълнително извършени СМР. Решаващият състав е изложил съображения, че описаните в протоколите видове СМР не са извършени от изпълнителя, с изключение на стълба на стойност 366 лв. Според въззивния съд полагането на подписа от страна на възложителя на протокола от 14.10.2005г. и сметката към него не означава, че той се е съгласил с описаните в количествено и качествено отношение работи, след като от заключението на техническата експертиза не е установено да са извършени СМР, за заплащането на които е предявен искът.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Решаване на съществения материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е налице ако изводите на въззивния съд не са съобразени със задължителна практика на ВКС, дадена в Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или с трайно установена практика на състави на ВКС, при действието на ГПК от 1952г., респ. с решения на тричленни състави, поставени по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Касаторът поставя като съществен процесуалноправен въпрос този за доказателствената сила на подписан от другата страна частен документ, удостоверяващ неизгодни за последната обстоятелства – Протокол обр.19 от 14.10.2005г. и сметката към него. Поддържа, че с подписването на протокола възложителят е признал извършването на СМР и доказателствената тежест за оборването на неговата автентичност пада върху ответника, за което обстоятелство не са ангажирани доказателства по делото и следователно документът важи срещу своя издател. Цитирани са три решения на ВКС: Реш.72/05.04.2004г. по гр.д. № 2645/02г. на ІV г.о., Реш. № 28/28.02.1999г. по гр.д. № 3114/97г. на ІV г.о. и Реш. № 91/18.04.2003г. по гр.д. № 2750/01г. на ІІІ г.о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Поставеният процесуален въпрос е от значение за изхода от спора по делото, като по отношение на доказателствената сила на частните документи е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. В посочените от касатора решения е зачетена материалната доказателствена сила на частни документи – декларации на страните относно съществуването или несъществуването на определени факти и саморъчни обяснения, дадени в предварително наказателно производство. Обвързващата за издателя им материална доказателствена сила е основана на удостоверените от страната, неизгодни за нея факти, като касационният съд е подчертал и принципното си становище, че частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Протоколът обр.19 за констатация на изпълнени СМР е частен свидетелстващ документ и като такъв не разполага с формална доказателствена сила. Оспорването на вида на извършените СМР, отразени в протокола, е допустимо и без проверка на истинността му по реда на чл.154 от ГПК /отм./. Документът подлежи на обсъждане от съда като писмено доказателство в съвкупност с фактите и обстоятелствата, установени въз основа на останалите събрани по делото доказателствени средства. В този смисъл са напр. Реш. № 446/16.05.2005г. по гр.д. № 740/04г. на ТК, ІІ о. и Реш. № 992/04.12.2006г. по т.д. № 565/06г. на ТК, ІІ о., в които изрично са третирани въпросите за доказателствената сила на Протокол обр.19 и допустимостта на направено от подписалата го страна оспорване на отразените в същия констатации.
Следователно обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е формирал изводите си за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, след обсъждане на всички събрани по делото доказателствени средства, а не само въз основа на протокола обр.19. Резултатът от решаващата дейност на съда по приетите за установени факти и обстоятелства не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, след като тълкуването и прилагането на процесуалните норми е в съответствие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16/20.02.2008г., постановено по т.д. № 15/2008г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.