О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
гр.София, 11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 902/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. М. Б. от[населено място] е подала касационна жалба вх.№ 4011 от 26.04.2010 год. срещу въззивното решение № 79 от 19.03.2010 год. по в.гр.дело № 396/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което след като е отменено решение № 90 от 17.04.2009 год. по гр.дело № 575/2008 год. на Т. районен съд в частта, с която е уважен иска по чл.108 ЗС, е отхвърлена претенцията за признаване за установено спрямо В. И. Ц. правото на собственост върху 307 кв.м.-част от имот № 042119, нива с площ 3.108 дка, ІV-та категория, в землището на[населено място], м.”С. п.”, при граници: имот № 800023-друга селищна територия на [фирма], имот 000545-път ІV кл. на [община], имот № 042096-нива на наследници на В. А., означена в червен цвят по скицата на техническата експертиза, съответстваща на част от оградения имот и за осъждане на ответника да предаде владението върху имота. С въззивното решение е оставено в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска по чл.92 ЗС за признаване на собственост върху постройките, изградени в тази част от имот № 042119.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с решение № 1992 от 21.02.2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ВКС, ІV г.о. относно естеството на строителството, препятстващо земеделската реституция съгласно чл.2, т.3 ЗСПЗЗ; б/ противоречиво разрешаван материалноправен спор с позоваване на решение № 162 от 30.09.2005 год. по в.гр.дело № 150/2005 год. на Ловешкия окръжен съд относно предпоставките за реституция по чл.2 във връзка с чл.10б ЗСПЗЗ и в/ за отношението на придобивната давност, текла в полза на трето лице до възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ към правното действие на реституцията, като конкурентни основания за придобиване на собствеността.
Ответникът по касация В. И. Ц. от[населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че оплакванията в жалбата са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че ищцата/сега касатор/ не е собственик на процесната нива, тъй като и нейната праводателка-продавачката по нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 2207, нот.дело № 207 от 28.03.2008 год. Р. Р. П. също не е била собственик на този имот. По реда на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗГ-Т. № 3223/15.02.2008 год., с което в полза на наследниците на Р. И. А. е възстановена собствеността върху нива от 3.108 дка, имот № 042119, съдът е констатирал, че не са били налице предпоставките за реституиране на имота. Приел е, че най-напред липсва идентичност между имената на наследодателя на Р. Р. и посоченото име в документите за собственост – И.А. Г.. На следващо място, размерът на земята според документа от 11.12.1922 год./договор за продажба/ бил 9 дка, която цифра била поправена, без забележка от кого и кога, а в договора от 06.12.1928 год. било посочено 1.5 дка; различен бил и вида на имотите – претендирана била нива, докато в договора от 1922 год. били описани пасище и гора. Въззивният съд намерил за неоснователно и възражението на ищцата/касатор/, свързано с приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, като е посочил, че в случая се касае за възстановяване на собственост върху застроен имот, а не върху незастроена земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място, продадена или предоставена на трети лица от ТКЗС, поради което е приложима разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. За меродавно съдът е приел обстоятелството, че строителството на столовата и канцеларията на ТКЗС в процесния имот е било извършено преди 01.03.1991 год. и тези сгради са ползвани по предназначение. Прието е за установено, че чрез търг ТКЗС продало постройките на третото лице П. И. Ш., а след като се снабдила с нотариален акт за собственост № 111, т.ІІІ, нот.дело № 1263/1994 год., същата продала на ответника В. И. Ц. с нотариален акт № 142, т.ІІ, нот.дело № 688/1995 год. жилищна сграда/столова/, заедно със земята, върху която е построена с площ 292 кв.м. в землището на[населено място], извън регулация, при граници: път Т.-М., кооперативен имот и от две страни – имоти на бившето ТКЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправните и процесуални въпроси.
Касаторът се позовава на решение № 1992 от 21.01.2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ВКС, ІV г.о., но въпреки даденото му с разпореждането на Ловешкия окръжен съд от 27.04.2010 год. указание, не е представил копие от посочения от него съдебен акт и настоящият състав не извършва преценка доколко са налице формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция /срвн., т.3 от тълк.решение № 1/2009 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК/. Отделно от това, видно от твърденията в касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, позоваването на споменатото решение на ВКС, ІV г.о. е досежно характера на извършеното в земеделския имот застрояване, за което въззивният съд е приел, че съставлява проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и за което, за разлика от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството. Следователно, въпросът за приложението на чл.10б, ал.1 или на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е свързан с извода на въззивната инстанция, че е налице законова пречка за възстановяване на собствеността върху имота в реалните му граници. Както се посочи обаче, с въззивното решение най-напред е прието, че ищцата/касатор/ не е придобила собствеността върху имота, тъй като и праводателката й по договора за продажба от 28.03.2008 год. също не е била собственик на този имот, защото липсва съвпадение между описания в представените документи за собственост имот и този, който е възстановен с решение № 3223 от 15.02.2008 год. на ОСЗГ-Т.. По отношение на този извод на въззивния съд, който сам по себе си е достатъчен за отхвърляне на ревандикационната претенция, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се твърди, че е налице предпоставка от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК.
Същото се отнася и до позоваването на решение № 162 от 30.09.2005 год. по в.гр.дело № 150/2005 год. на Ловешкия окръжен съд, по което е било установено, че в имота имало временно строителство /въз основа на техническа експертиза и гласни и писмени доказателства/ и че мероприятието, за което е било извършено отчуждаването от А. не е било реализирано.
В обобщение, липсва предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въззивният съд не е приел, че правото на собственост е било придобито по давност в полза на ответника, текла до възстановяване правата на праводателката на ищцата/касатор/, както се твърди в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Посочено е, че ответникът притежава качеството на добросъвестен владелец, който владее имота на основание годно да го направи собственик, с което е прието, че липсват втората и третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно наличие на владение без основание. Следователно, извод за придобиване на имота по давност не е направен, а и предвид изложеното относно липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата/касатор/, която не е установила идентичност между имота, описан в документите за собственост и този, възстановен в полза на праводателката й с решението на ОСЗГ, липсва основание за допускане на касационно разглеждане на въззивното решение за произнасяне по реда на чл.290 ГПК по формулирания в р.ІІІ на изложението материалноправен въпрос.
В заключение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 19.03.2010 год. по в.гр.дело № 396/2009 год. на Ловешкия окръжен съд по жалба вх.№ 4011 от 26.04.2010 год. на С. М. Б. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/