О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 15.01. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2133/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени в срока по чл.283 ГПК, от А. Б. М. и М. Б. М. срещу въззивното решение № 6 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 560/2016 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 184 от 10.08.2016 г. по гр. д. № 831/2015 г. на Районен съд – Мездра в частта, с която обозначената по б. А, B, C, D и защрихована в червен цвят част на скица № 6 към заключението на допълнителната съдебно-техническа екпертиза на вещото лице А. е определена за ползване от А. Б. М. и вместо него е постановено ново по същество, с което на основание чл.64 ЗС описаната по-горе част е определена за общо ползване от страните. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е определена за ползване от А. Б. М. прилежаща площ от 356 кв. м., необходима за използването им според предназначение на находящите се в поземлен имот № 102057 в землището на [населено място] дол, местността „Т. падина“, жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, защрихована и обозначена на посочената по-горе скица, представляваща неразделна част от съдебното решение.
В жалбата на А. Б. М. – ищец по делото срещу постановеното въззивно решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното и вместо него е постановено ново по същество, относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1. може ли собственикът на постройката да ползва самостоятелно необходимата й прилежаща площ или трябва да я ползва съвместно със собственика на земята. Сочи се противоречие с решение № 153/07.04.2010 г. по гр. д. № 847/2009 г.; решение № 33/26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. и решение № 121/04.11.2016 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, второ г. о.; 2. не следва ли прилежащите площи да се определят по реда на чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони или могат да се определят по преценка на решаващия съд. Сочи се противоречие с решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, първо г. о.; 3. допустимо ли е въззивният съд да промени вариант на експертизата; 4. допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси, за които са нужни специални знания. Сочи се противоречие с решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, трето г. о.
В жалбата на М. Б. М. – ответник по делото срещу постановеното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1. при иск по чл.64 ЗС може ли да се определят общи площи за ползване от собственика на терена и от собственика на сградите, закупени на търг; 2. какъв е обемът на правото на ползуване на земята от страна на суперфициарния собственик и не следва ли да я ползва, доколкото това е необходимо за използуване на постройките според тяхното предназначение; 3. не следва ли правото на собственика на земята да бъде ограничено в минимална степен и да се съобрази необходимостта същият да обработва земята, която ползва като овощна градина и да се предвиди нуждата от достъп и на селскостопанска техника. Поддържа се противоречие с решение № 737/08.08.1985 г. на ВС и решение № 850/17.05.2004 г. на ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
По делото е установено по безспорен начин, че ответникът притежава право на собственост върху поземлен имот № 102057, а ищецът заедно с трето лице – правото на собственост върху построените в него сгради: жилищна сграда, две стопански сгради и гараж.
Въззивният съд приел, че ищецът в качеството му на суперфициарен собственик следва да има достъп до сградите, включително до входа им, за да ги използва по предназначение и да ги поддържа в годно за ползване състояние. Въз основа на изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи, изготвени от вещото лице М., е посочил, че имотът е с основен вход /от североизток към съществуващ полски път/ и с допълнителен вход /странично разположен от северозапад към полски път/. Г. е с входна гаражна врата към полския път от североизток и достъпът до него се осъществява от този път. Изготвени са множество варианти за осигуряване на достъп и ползване на сградите, като първоинстанционният съд е възприел вариант /изобразен графически на скица № 6 към заключението на допълнителната експертиза на вещото лице А./, в който определената за ползване площ около сградите е намалена на 70 см. и е използвана съществуваща на място бетонова пътека с ширина 1,40 м. около входа и между жилищната и стопанската сграда. Въззивният съд е възприел същия вариант, като е определил обща за ползване площ от страните около основния вход /обозначена по б. А, B, C, D и защрихована в червен цвят на приложената скица/.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По касационната жалба на ищеца.
В обжалваното въззивно решение в съответствие с трайно установената практика на ВКС е прието, че правото на собственика на постройката се ограничава до правомощията, установени в чл.64 ЗС – ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Даденото разрешение е съобразно възприетото в цитираните решения в т.1 от изложението /решение № 153/07.04.2010 г. по гр. д. № 847/2009 г.; решение № 33/26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. и решение № 121/04.11.2016 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, второ г. о./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос. Посоченото решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, първо г. о., не разкрива сходство с конкретния случай, тъй като е постановено по установителен иск за собственост.
По следващите два въпроса в изложението също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За изясняване на въпросите, за които са били нужни специални знания, са допуснати технически експертизи. При определяне на общата за ползване площ е използван вариант, изготвен от техническата експертиза.
По касационната жалба на ответника.
Първият поставен в изложението въпрос не е обуславящ за изхода на делото – правото на суперфициарния собственик да ползва част от мястото чрез предявяване на иск с правно основание чл.64 ЗС може да се реализира независимо на какво основание е придобита собствеността върху сградата. В съответствие с практиката на ВКС са разрешени следващите два въпроса, които са били от значение за конкретния изход на делото, като е прието, че правата на собственика на терена следва да бъдат ограничени до такъв обем, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. Именно при съобразяване на тази практика въззивният съд е взел предвид най-икономичния вариант за преминаване, с оглед ограничаване правото на собственост на касатора в минимална степен. Следва да се посочи, че върху определеното място за преминаване от ищеца, последният няма самостоятелно вещно право на ползване, което да изключва неговото право на собственик на терена. Макар собственикът на постройката по силата на своето вещно право да има основание да извършва действия, свързани с ползването й, тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Безпротиворечива е практиката, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициаря нормален достъп до нея и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите не са обосновали с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски на страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 560/2016 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: