2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
[населено място], 24.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение от 09.10.2012г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 218/2012г., с което е отменено решението на Районен съд Монтана от 10.05.2012г. по гр.д. № 690/2011г., в частта, с която е уважен предявения против С. И. М. иск по чл. 109 ЗС за възстановяване фактическото положение на изградената плътна ограда между имоти с идентификатор * и * по кадастралната карта на [населено място] и вместо това е отхвърлен предявения иск, както и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на втория предявен иск по чл. 109 ЗС, а именно за премахване на незаконно изградена постройка с идентификатор * в имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищците по иска Р. Р. П. и Л. Р. Р. чрез пълномощника им адв. А.. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК с оглед произнасянето на въззивния съд по следните правни въпроси: 1/.допустим ли е иск по чл. 109 ЗС, предявен от носителя на правото на собственост, против лице, което не уврежда пряко имота, но извършва действия, представляващи други посегателства върху имота; 2/. Разпоредбата на чл. 17, ал.3 от Конституцията представлява ли основание за предявяване на иск по чл. 109 ЗС срещу всяко посегателство върху имот частна собственост, за което собственикът счита, че засяга правото му на собственост.
Ответникът по жалбата С. И. М. в писмения си отговор поддържа на първо място, че жалбата е недопустима с оглед цената на иска и евентуално, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В предявената от Р. П. и Л. Р. искова молба е посочена цена на иска 3924,90лв. Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на л. 19 от първоинстанционното дело, че това е оценката на * ид.ч. от дворното място – ПИ с идентификатор *, което е тяхна собственост; останалата * ид.ч. е собственост на общината. С разпореждане от 14.12.2011г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е оценяем и че внесената държавна такса 50лв. е достатъчна. При тези обстоятелства следва да се приеме, че посочената сума 3924,90лв. е цената на предявените искове по чл. 109 ЗС съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК. Тъй като тя е под 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. № А 1255/15.11.2012г. подадена от Р. Р. П. и Л. Р. Р. срещу решение от 09.10.2012г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 218/2012г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5 по описа за 2013г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: