О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 04.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4610/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Зора К. С., чрез пълномощника адв. Т. Б. срещу решение № 1650/10. 03. 2015 г. по гр. д. № 5084/ 2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV-а въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба СДВР не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 14.01.2014 г. по гр. д. № 11948/ 2013 г. на Софийски районен съд, 29 състав. С него е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 6 577,07 лв.-обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в повреди върху лек автомобил Ауди, А6 по време на задържането му за периода от 05. 08. 2008 г. до 31. 08. 2011 г., ведно със законната лихва от 19. 03. 2013 г. до окончателното плащане. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че касаторката и ищецът В. Т. С. са наследници на Т. Л. С.,починал през 2012 г. и притежатели на процесния автомобил. С протокол за доброволно предаване от 05. 08. 2008 г. ищецът С. го предава на дознател при СДП-МВР по повод провеждано разследване. Протоколът отговаря на изискванията по чл.127-130 НПК и съдържа задължителните реквизити. В графата за пояснения ищецът С., въпреки дадената му възможност, не е вписал обстоятелства за точното състояние на автомобила при предаването му. Въззивният съд е посочил , че допълнителен оглед , подробно описание, евентуално фотографиране, съгласно чл. 110 ал.1 НПК могат да се осъществят чрез посочените в НПК способи за доказване. В случая тяхното изготвяне не е било необходимо и поради това не може да се приеме, че е налице противоправно бездействие на служители на ответника. Поради това е направил извод, че не е установено констатираните увреждания по автомобила с опис от 31.08.2011 г. да са настъпили по време на престоя на колата на паркинг на С., а не в предходен момент. Приел е също така, че е недоказан и размера на щетите, тъй като представените фактури установяват стойността на ремонта, но не и че действително такъв е извършен. Намерил е, че единствено при доказване на реално вложени средства за отстраняване на повредите може да се направи извод, че е налице намаляване имуществения актив на увредения. Посочил е , че доказателства в тази насока има само относно ключарски услуги за 478 лв., но е приел , че и тези разходи не следва да се присъждат поради недоказан пълен фактически състав на непозволеното увреждане.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторката поддържа основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставя следните въпроси:
-неотбелязването на забележки относно вида и състоянието на автомобила при съставянето на протокол за доброволно предаване не би ли следвало да презюмира,че автомобилът е предаден и съответно приет в нормален външен вид и без особени забележки; не следва ли в протокола задължително да се отбележат видимите недостатъци по вещта, фрапиращите и очевидни изменения и нарушения на функционалния вид на автомобила , за констатирането на които не се изисква измерване или анализ, често осъществими само с помощта на технически сътрудници или експерти, както и подходящо оборудване; не е ли задължение на съставящия протокола, в случай че са налице фрапатнтни увреждания по автомобила да отбележи, че приеманата вещ е в лошо състояние.
Поддържа ,че протоколът за доброволно предаване доказва с обвързваща материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление са се осъществили така, както е посочено в него. Позовава се на решение по гр.д.№1556/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено в производство по отмяна.
Следващият въпрос е:
-единствено при установяване на реално вложени средства за отстраняване на вредите ли може да се направи извод за намаляване на имуществения актив на увредения.
Изтъква, че лицето може да е увредено и да не разполага със средства да отстрани повредите .Намира, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение . За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й. Общо основание е извеждането на правен въпрос обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. Той не трябва да е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт и възприемането на фактическата обстановка по делото. Във връзка с въпроса следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание, като бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Първият въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с обсъждане на доказателствата по делото и е обусловен от становището на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд и за допуснати от него процесуални нарушения. Обжалващият трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Не е доказано и твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С решението на ВКС ,постановено в производство по отмяна не е създадена сила на пресъдено нещо, а само такива съдебни актове попадат в обхвата на понятието съдебна практика , съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Вторият въпрос е релевантен, но не е доказано допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В този случай касаторът следва да приложи съдебна практика, която според него е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. Ако се твърди липса на съдебна практика , следва да се посочат конкретни разпоредби и да се обоснове непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното ТР. Всичко това не е сторено.
Н. на общо и допълнително основание ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1650/10. 03. 2015 г. по гр. д. № 5084/ 2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV-а въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: