2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 11.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 862/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Я. от [населено място], обл. В., срещу определение № 4417 от 03.10.2011 г. по в. т. д. № 972/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по същото дело решение № 972 от 20.07.2011 г. в частта за разноските.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на закона.
Ответникът ЗК [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след служебна проверка за допустимост на частната жалба, констатира следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за допълване или за изменение на решението в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. С цитираната разпоредба режимът за обжалване на определението за разноските е подчинен на режима за обжалване на решението по съществото на спора, т. е. възможността за обжалване на определението по чл.248 ГПК е обусловена от обжалваемостта на съдебното решение.
С обжалваното в настоящото производство определение Варненски окръжен съд е отказал да измени по реда на чл.248 ГПК постановеното в производството по в. т. д. № 972/2011 г. въззивно решение, с което е потвърдено решението по гр. д. № 469/2010 г. на Районен съд – Девня за отхвърляне на предявените от ЗК [фирма] против М. В. Я. искове с правно основание чл.213 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 256 лв. и 322.50 лв. Въззивното решение е постановено на 20.07.2011 г. при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с която са изключени от касационен контрол решенията на въззивните съдилища по търговски и граждански дела с цена на иска съответно до 10 000 лв. и до 5 000 лв. Поради обстоятелството, че цената на предявените по конкретното дело осъдителни искове е под въведените с чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол, в каквато насока са и изричните указания на постановилия го съд. Необжалваемостта на решението обуславя необжалваемост и на последващото определение по чл.248 ГПК, с оглед на което подадената срещу това определение частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. В. Я. от [населено място], обл. В., срещу определение № 4417 от 03.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 972/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :