3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 14.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 951/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мария Д. П. от [населено място] извор, Област Л. срещу определение № 236 от 24.10.2012 г. по ч. т. д. № 730/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, т. 3 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила определение № 612 от 24.08.2012 г. по гр. д. № 186/2010 г. на Ловешки окръжен съд за прекратяване на производството по предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 51 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение. Счита за неправилен извода на първия тричленен състав за неприложимост на Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС към настоящия случай, тъй като е прието след постановяване на определението на Ловешки окръжен съд за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, като се позовава на факта, че делото, по което е постановено посоченото тълкувателно решение, е образувано преди делото, по което е постановено прекратителното определение, но съдът неоснователно и в противоречие с практиката на ВКС е отказал да спре производството по него до произнасянето на ВКС по тълкувателното дело.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Мария Д. П. от [населено място] извор, Област Л. молба за отмяна на влязло в сила определение № 612 от 24.08.2012 г. по гр. д. № 186/2010 г. на Ловешки окръжен съд на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния 3-месечен срок, считано от узнаване на атакуваното определение, т. е. от датата 29.09.2011 г., на която на молителката /ищца в производството пред Ловешки окръжен съд/ е връчено съобщението за атакуваното определение.
Молбата за отмяна е преценена като недопустима и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е налице „Акт за отмяна”, тъй като в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС не е бил поставен за разглеждане въпросът за отмяна на т. 11 на ППВС № 7/77 г. и такава не е постановена.
Първият тричленен състав е счел, че дори и при служебно преквалифициране на релевираното основание по т. 5 в това по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, предвид действието му за бъдеще, цитираното Тълкувателно решение няма естеството на новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, по което е било постановено прекратителното определение на Ловешки окръжен съд.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна на поддържаните в нея основания. Правилно първият състав на ВКС е счел, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния 3-месечен срок, като е преценил за дата на узнаване на атакуваното прекратително определение датата 29.09.2011 г., когато молителката е получила препис от същото /видно от приложеното съобщение от 25.08.2011 г. – лист 75/.
Правилна е и преценката относно значението на постановеното от ВКС Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. като основание за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на производството по предявения от молителката иск по чл. 226, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че посоченото тълкувателно решение е постановено след като атакуваното определение вече е било постановено, налага извода, че същото не може да бъде приложено към приключилите съдебни производства. То не представлява и ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма характер на юридически или доказателствен факт от действителността от значение за решаване на конкретния спор по същество, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – цитираното от първия тричленен състав решение № 563 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 1399/2010 г. на ІІ г. о.
Неоснователно в тази връзка е становището на частната жалбоподателка, че производството по делото, по което е постановено тълкувателното решение, е образувано преди да е образувано производството по делото на Ловешки окръжен съд, по което е постановено атакуваното прекратително определение. От значение за приложимостта на тълкувателното решение към конкретния спор е единствено обстоятелството дали същото е постановено преди приключването на спора с влязъл в сила съдебен акт, а не моментът на образуване на двете производства, нито дали е законосъобразен отказът на съда да спре производството по образуваното пред него дело, с оглед висящото тълкувателно дело. Още повече, че по делото липсват данни първоинстанционният съд да е бил сезиран с такова искане, както се твърди в настоящата частна жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 236 от 24.10.2012 г. по ч. т. д. № 730/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: