6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 24.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1196 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. М. лично и в качеството й на майка и законен представител на С. М. Е. срещу решение № 2404 от 15.12.2016г., постановено по в.гр.д. № 3657 / 2016г. от Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено първоистанционното решение за отхвърляне на предявените от ищците искове срещу ЗД [фирма] за заплащане на сумите от 45 000 лева до 90 000 лева за причинени на С. Е. неимуществени вреди; от 30 000 лева до 60 000 лева за причинени на Е. М. неимуществени вреди, от 3000 лева до 10 000 лева за причинени на М. М. неимуществени вреди от ПТП, станало на 29.08.2011г., ведно със законна лихва за забава, като касаторите са осъдени да заплатят деловодни разноски.
Касаторите твърдят, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Считат, че въззивния съд е определил обезщетенията при неспазване принципа на справедливост. Не е обсъдил и не е отчел в достатъчна степен всички значими за размера на обезщетенията обстоятелства и напълно е игнорирал лимита на отговорност на застрахователя. Изразява се несъгласие с определяния от въззивния съд обем от 25 % за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. Е., поради непоставяне на предпазен колан. Претендират се съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с ДДС.
Ответникът по жалбата, ЗД [фирма], [населено място], не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби на С. Е. и Е. М., с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбата на М. М. е недопустима, тъй като делото по предявения от него иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е търговско, а цената на иска е 10 000 лева – под минималния размер от 20 000 лева, при който е допустимо касационно обжалване при търговски дела. Следва да се има предвид, че „търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него се включват и споровете относно права, възникнали във връзка с изпълнение на задължение по търговски договор, в конкретния случая – във връзка с породените задължения за застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за плащането на застрахователно обезщетение във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съставът на въззивния съд е приел, че справедливото обезщетение за доказаните болки и страдания, търпени от получените от процесното ПТП увреждания на С. Е., е в размер на 60 000 лева. В мотивната част на решението са съобразени вида и естеството на получените травми, представляващи три средни телесни повреди, вида на лечение, включващо две операции – за поставяне, а в последствие за махане на металната стабилизация; интензитета, обема и продължителността на болките, дискомфорта и ограниченията на тази детска възраст, които пострадалата е търпяла през периода на лечение и възстановяване след две операции, за което съдът е приел, че е пълно, с изключение на установения проблем в очите при поглед нагоре и остатъчните козметични белези, доказващо и по-продължителен период на възстановяване на мозъчното увреждане, съпроводено с усещания за главоболие; възрастта й към момента на ПТП –на 8 г. и свързаните с това стрес, нарушаване на съня и нощно напикаване. За да не уважи искът до пълния му размер, съдът е изложил съображения за сравнително краткия период на възстановяване на травмите по опорно-двигателния апарат, тъй като пострадалата след 6-тия месец е започнала да се придвижва самостоятелно, последвалото пълно възстановяване, с изключение на проблема по очните ябълки, който е констатиран едва при прегледа от вещото лице, т.е. не е създавал сериозен проблем през всичките тези години след удара, социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период на 2011г., както и приеманите в практиката обезщетения за подобни увреждания към процесния период. Въззивният състав споделя приетия първоинстанционния съд 25-процентов принос от страна на пострадалата Е., поради непоставен предпазен колан. Решаващият състав, се е аргументирал с приетите заключения на автотехническата и медицинската експертизи, от които се установява, че седящото на задната седалка дете е било без предпазен колан, като травмите при правилно поставен такъв , биха били по-леки. При установеният механизъм на ПТП – челен удар при сумарна скорост не по-ниска от 100 км/ч, с последващо завъртане на автомобила , са създадени условия за движение на тялото на С. Е. в посока напред и наляво и влизане в съприкосновение с части от вътрешния интериор на лекия автомобил. Посочено е, че според вещото лице, което е установило фабрично наличие на колан и на задните седалки, предпазният колан има по-голяма ефективно именно при челен удар, какъвто е процесният, като задържа тялото към седалката и не му позволява да политне напред и нагоре. Аргументирано е, че установеното от вещите лица, че коланът би намалил травмите, също обуславя извод на съпричиняване, размерът на който се преценява според обстоятелствата. Приети са за неоснователни, като недоказани, съответно като противоречащи на събраните по делото доказателства твърдения на касаторите, че: коланът е бил хлабав; поставянето му би довело до по-сериозни увреждания на детето; ударът при ПТП не бил челен.
Решаващият състав е приел, че справедливото обезщетение за доказаните болки и страдания, търпени от получените от процесното ПТП увреждания на Е. М. е в размер на 30 000 лева. Въззивният състав е взел предвид с възрастта на ищцата М. – 43г., естеството и вида на полученото увреждане, представляващо средна телесна увреда на двигателния апарат, наложилото се оперативно лечение, обема и интензитета на търпените болки и страдания, изживения дискомфорт и най-вече последиците за в бъдеще с оглед прогнозираното образуване на калцификати и свързаните с това последици. За да не уважи искът до пълния му размер, съдът е изложил съображения за краткия период на лечение и възстановяване, както и практиката на съда за подобни увреждания към процесния период.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като включени в предмета на спора, които като обуславящи правните изводи на съда, са от значение за изхода на спора: „1/ При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителен колан за процесното МПС и конкретното предпазно действие и ако не, чия е доказателствената тежест за доказване на този факт? Решен в противоречи с решение № 27/15.04.2015г., по т.д. № 457/2014г., ІІ т.о. на ВКС; 2/ Какви са предпоставките за приемане на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия? При липса на категорични доказателства в процеса за действия или бездействия от негова страна, с които обективно пострадалия да е създал предпоставки за настъпване на увреждането може ли да се приложи съпричиняване? Длъжен ли е ответника да докаже при условие на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата? Решени в противоречие с решение № 169/02.10.2013г., по т.д. № 1643/2013г., ІІ т.о. на ВКС; 3/ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?; 4/ Ако не е доказано категорично и безспорно, че колана във всички случаи, ще предотврати последиците от ПТП, а са налице редица различни и в голямата си част противоречиви отговори и хипотези за значението на колана, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такъв? Решен в противоречие с решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; 5/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 6/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика –ППВС 4/68?; Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалите и последици за здравето и психиката? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликта увреждания? Решени в противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на І т.о. на ВКС и решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС; 7/ Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да търси „някакво компенсиране”, както е направено в обжалваното решение? Решен в противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о. на ВКС; 8/ Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, представлява ли нарушение на принципа на справедливост? Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение? Решени в противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС; 9/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата? Нарушен ли е принципа на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за периода 2004-2008/, но при лимит 5-10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита лимита, без реално да се обсъди размера и значението му, като единствено се казва, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит –само формално соченото „съобразяване с лимита” достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащия лимит? Решени в противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС; 10/ Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Решени в противоречие с решение № 184/08.11.2011г. по т.д. № 217/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 11/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?; 12/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите –в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постигне все по-пълно компенсиране на вредите?; 13/ Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Решен в противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане? Решен в противоречие с решение № 23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ІІ т.о. на ВКС.” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като посочва следната съдебна практика: решение № 45/15.04.2009г. на ВКС по т.д. № 525/2008г. на ІІ т.о., решение № 154/31.10.2011г. на ВКС по т.д. № 977/2010г. на ІІ т.о., решение № 97/10.02.1968г. по н.д. № 1359/67г. на ІІІ н.о., решение № 322/28.02.1973 по н.д. № 234/73г. на ІІІ н.о., решение № 407/87г. по н.д. № 365/87г. на ВС, решение № 260/83г. по н.д. № 216/83г. на ВС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. на ВКС, както и посочените по-горе.
Първите четири въпроса са относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, като останалите въпроси са във връзка с прилагане на принципа на справедливост по чл.52 при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при поставяне под различни формулировки в последните пет въпроса на въпроса за значението на нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при определянето на справедливото застрахователно обезщетение.
Въпросите относно приложението на чл.52 ЗЗД са включени в предмета на делото (претенции по чл.226, ал.1 КЗ /отм./) и са обуславящи за изхода на спора, поради което по отношение на тях е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно, по отношение на въпросите за приложението на чл.52 ЗЗД не е налице посочения от касаторите селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният акт е постановен в съответствие с практиката на ВС и ВКС – решаващият състав е изследвал задълбочено всички общи и специфични факти, които формират съдържанието на понятието «страведливост», преценяйки ги в тяхната съвкупност, включително уврежданията на пострадалите и последиците за тяхното здраве и психика, като е определил точен паричен еквивалент на търпените морални вреди. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касация по формулираните във връзка с чл.52 ЗЗД въпроси – от №5 до №13 вкл.
Въпросите, поставени във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, са включени в предмета на спора само по отношение на предявения от С. Е. иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, тъй като единствено спрямо нея въззивният съд е приел за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване. Следователно, въпроси №№ 1-4 не могат да обусловят допускането на касационния контрол по иска на Е. М., доколкото са неотносими към конкретния изход на спора по този иск. Тези въпроси не са обуславящи и за изхода на спора по иска на С. Е., тъй като: 1/ Липсва твърдяното в първи въпрос презюмиране от страна на въззивния съд на наличие на обезопасителен колан на задната седалка – решаващият състав се е позовал на заключението на автотехническата експертиза, установила, че колата фабрично се произвежда с определен при това вид колани, както на предните, така и на задните седалки; 2/ В противовес на поддържаното във втори, трети и четвърти въпрос, е налице пълно и главно доказване въз основа на А. и СМЕ на факта на непоставяне на колан на стоящото на задната седалка дете и значението му за получените от него увреждания, които според вещите лица, биха били по-малки, тъй като коланът би намалил травмите, което сочи на пряка причинна връзка между непоставянето на колана и по-големия обем на вредоностния резултат. Нещо повече, освен общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и наведения селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният акт е в пълно съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбите на С. Е. и Е. М., а жалбата на М. М. следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2404 от 15.12.2016г., постановено по в.гр.д. № 3657/2016г. от Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 3065 / 15.04.2016г. по гр.д. № 10792/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗД [фирма] за заплащане на разликата от 45 000 лв. до 90 000 лв. – обезщетение за причинени на С. Е. неимуществени вреди и на разликата от 30 000 лв. до 60 000 лв. – обезщетение за причинени на Е. М. неимуществени вреди от ПТП, станало на 29.08.2011г., ведно със законна лихва за забава.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на М. Е. М. срещу на решение № 2404 от 15.12.2016г., постановено по в.гр.д. № 3657/2016г. от Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 3065 / 15.04.2016г. по гр.д. № 10792/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от М. М. иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗД [фирма] за заплащане на разликата от 3000 лв. до 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба на М. М., като в останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.