О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 19.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 802/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” АД, гр. С. срещу решение № 107 от 08.06.2009 г. по в. т. д. № 75/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила постановеното от Разградски окръжен съд решение № 12 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 11/2008 г., с което са уважени предявените от Х. З. М. от с. Н., Област Разград срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 110 000 лв. – цена на продадено зърно, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба 08.01.2008 г. до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 32 687 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода до завеждане на исковата молба.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, респ. за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни. Според него, при постановяване на обжалваното решение са нарушени императивните процесуални правила на чл. 154, чл. 205 и чл. 188 ГПК /отм./ и по-конкретно: съдът е отказал да открие производство по оспорване на представените с исковата молба писмени доказателства; не е допуснал относими и допустими доказателства, поискани с въззивната жалба; основал е решението си на доказателства, които не са събрани по предвидения в ГПК процесуален ред; позовал се е на фактически обстоятелства, които не са установени в настоящото производство и са предмет на друг правен спор между страните; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и направените от ответника по исковете възражения за липса на договорни отношения между страните във връзка с процесните количества пшеница и слънчоглед и за недоказаност на предаването им на търговското дружество. Оплакването за противоречие с материалния закон и за необоснованост е свързано с приложението на чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ относно съдържащото се в него изискване за писмена форма за действителност на сделките със зърно и с приложимостта на нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ при определяне изкупната цена на процесните количества пшеница и слънчоглед.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че поради допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон, подробно описани в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение се явява постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, а именно – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, Постановление № 7/1965 г. на Пленума на Върховен съд и с конкретно цитирани решения на Върховен съд и Върховен касационен съд. При условията на евентуалност, по отношение на въпроса дали неспазването на писмената форма по чл. 28 ЗСТЗ води до недействителност на сделките със зърно или не, касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като същевременно се позовава и на съдебна практика по административно и наказателно дело.
Ответникът по касация – Х. З. М. от с. Н., Област Разград – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Х. З. М. срещу „А” АД, гр. С. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено обстоятелството, че през 2005 г. ищецът, в качеството му на регистриран земеделски производител, е продал на ответното дружество 487 тона пшеница и 114.030 тона слънчоглед. Възникването на договорни правоотношения по повод предадените количества зърно е прието за доказано от събраните по делото писмени доказателства – протокол за предаден слънчоглед от 12.05.2006 г., приемни и експедиционни бележки и товарителници /прехвърлителни разписки/ от м. юли 2005 г., писмени обяснения на страните по прокурорска преписка № 166/2006 г. на Районна прокуратура – Кубрат и протокол от заседание на Съвета на директорите на „А” АД от 10.10.2006 г., съдържащ безусловно признание на факта, че през 2005 г. същото е изкупило от ищеца процесните количества зърно, както и че тези количества са били предадени в складовете на дружеството. Поради липса на конкретно уговорена цена за продажба на зърното, съдът е приложил нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, като на база заключенията на допуснатите по делото икономически експертизи за средната пазарна цена на пшеницата и слънчогледа към момента на продажбата им е приел за дължима именно претендираната от ищеца сума.
С оглед мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че макар и да са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото обуславят изхода на спора, поставените процесуалноправни и материалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
На първо място, не е налице противоречие с практиката на Върховен касационен съд по отношение на заявените от касатора материалноправни въпроси.
По въпроса за приложението на чл. 28 ЗСТЗ е посочена практика по административно и наказателно дело, която не следва да бъде обсъждана, поради това, че същата не се включва в разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Не може да се счете, че е налице противоречие на обжалваното решение и с цитираната практика по приложение на чл. 75, ал. 2 ЗЗД /решение № 487 от 17.06.2004 г. по гр. д. № 1792/2003 г на ТК/, тъй като приетото в двата съдебни акта, че изпълнението е получено от лице, което поради недвусмислени обстоятелства се явява овластено за това, е резултат от извършената преценка на специфични за всяко от делата факти и доказателства, т. е. липсва идентичност между двата спора.
Настоящият състав намира за неоснователно и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на материалноправния въпрос дали неспазването на писмената форма по чл. 28 ЗСТЗ води до недействителност на сделките със зърно или не. Отговорът на този въпрос е даден в цитираната законова разпоредба, както и в общата норма на чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 3 ТЗ, които са напълно ясни и тълкуването и прилагането им не пораждат затруднения в практиката. Освен това, по въпроса дали във всички случаи неспазването на изискуемата от закона специална форма за действителност на дадена търговска сделка има за последица нищожност на същата е налице и изрично произнасяне на Върховен касационен съд. В постановеното по новия процесуален ред /чл. 290 и сл. ГПК/ решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на Търговска колегия, Първо отделение е посочено, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и че нищожността в търговското право, произтичаща от неспазване изискването за форма на сделката, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.
По отношение на процесуалноправните въпроси:
Отказът на въззивния съд да открие производство по оспорване на посочените във въззивната жалба на „А” АД доказателства не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – т. 9 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г.; решение № 2* по гр. д. № 1772/76 г. на ВС, І гр. о.; решение № 2* по гр. д. № 1475/68 г. на ВС, ІІ г. о. и решение по гр. д. № 1850/2004 г. на ВКС, ІV г. о. Тази практика е принципно относима към производството за оспорване истинността на доказателствата в исковия процес, но е неотносима към конкретния случай. Значим за настоящото дело е въпросът – допустимо ли е направеното във въззивната жалба оспорване истинността на документи, които са представени още с исковата молба. Решението на този въпрос се съдържа в императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./, установяваща като краен срок за оспорването заседанието, в което е представен документът, а ако оспорващата страна не е присъствала – в следващото заседание. В същия смисъл именно е и цитираната практика на ВС и ВКС, като в т. 9 от ТРОСГК е разгледана една специфична (различна от настоящата) хипотеза – оспорване на документ, който е представен с въззивна жалба.
Не е налице и поддържаното от касатора противоречие със задължителната съдебна практика – т. 6 и т. 7 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001 г. Преценката за допускане на поисканите от въззивника доказателства от гледна точка на императивното изискване на чл. 205 ГПК /отм./ тези доказателства да са нови, както и доколко същите са допустими и относими, е в изключителните правомощия на въззивния съд в качеството му инстанция по същество. Правилността на тази преценка обаче не би могла да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК, тъй като тя е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и към допускането му.
Същото се отнася и за твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с т. 17 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001 г. по въпроса за правото на участие на страната в производството по делото, както и противоречие с постоянната съдебна практика / в т. ч. и задължителна такава – ППВС № 7/65 г./ по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства и заявените от страните доводи и възражения. Подробно развитите в тази връзка съображения представляват по своята същност оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК/, чието обсъждане обаче в рамките на настоящото производство е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 107 от 08.06.2009 г. по в. т. д. № 75/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: