О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 20.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 804 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от „Ч. Р. България“АД, срещу решението 06.03.2009 год. по гр.д. № 3197/2007 год. на Софийски градски съд.
С него е оставено в сила решението от 10.08.2007 год. по гр.д. № 21163/2006 год. на Софийски районен съд с което е уважен предявеният от В. З. Г. срещу “Е”АД (с правоприемник “Ч”АД) отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2161.33 лв., произтичаща от корекция на сметката му за потребена електроенергия.
Искът е обусловен от тезата на Г. , че през 2006 год. имотът не е ползван от семейството му, не е потребявана ел. енергия и извършената корекция на сметката му за отминал 6-месечен период е незаконосъобразна. Последователно подържаната теза на “Е”АД, че контролът върху измервателния уред е извършен на основание и по реда, предвиден в О. условия, като е констатирано нарушение и извършената корекция на сметката е в съответствие с чл.80 ЗЕ и чл.25 вр.чл.67 от ОУ.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че съставеният констативен протокол няма качеството та такъв по смисъла на чл.80 ал.1 ЗЕ и е съставен в отсъствието на абоната.
Като основание за допускане на касационно обжалване, „Ч. Р. България“АД в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил това, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с практиката на други съдилища.
Формулираният обуславящ въпрос е материалноправен и е свързан с предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на „Ч. Р. България“АД.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, В. Г. , чрез процесуалния си представител е изразил становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Както бе посочено по-горе, констативния протокол е съставен на 05.09.2006 год. и касае периода за доставка на ел.енергия през 2006 год. т.е. при действието на Наредба № 6 от 09.06.2004 год., издадена на основание чл.116 ал.7 ЗЕ. В тази наредба не е предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия. Такава възможност е била предвидена с „Наредбата за присъединяване…“, издадена на основание чл.91 ал.2 ЗЕЕ (отм.).
По поставения в настоящето производство материалноправен въпрос, а именно възможността за едностранна корекция, предвидена в ОУ на „Ч. Р. България“АД, състав на ВКС-Търговска колегия се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с Решение № 165/19.11.2009 год. по т.д. № 103/2009 год., отстранявайки съществуващото противоречие в съдебната практика.
Крайните изводи на Софийски градски съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посоченото решение, поради което не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението 06.03.2009 год. по гр.д. № 3197/2007 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Ч. Р. България“АД да заплати на В. З. Г. сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.