О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 12.04.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 776 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от Е. С. Я., чрез адв. П. Т. срещу определение № 2585/27.10.2016 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1994/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. С. Я., подадена чрез адв. П.Т. срещу определение № 9680/09.09.2016 г. по ч.гр.дело № 10037/2016 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от жалбоподателката молба по чл.524 ГПК.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушения на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване, съответно да се отмени определението и се постанови друго, с което делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената молба. В частната жалба са изложени доводи, че с нот.акт № 79/2007 г. жалбоподателката продала на Г. В. единствения си собствен недвижим имот.
Сочи, че сделката е недействителна, тъй като е сключена единствено с цел Г. В. да даде в залог недвижимия имот в полза на ТБ [фирма], че от придобиване на имота от жалбоподателката на 26.05.2006 г. до настоящия момент същата владее и обитава имота и за нея се явява единствено жилище. Според твърденията в частната жалба без знанието и съгласието на жалбоподателката на 13.06.2008 г. с нот.акт № 176/2008 г. Г. С. В. учредила договорна ипотека в полза на ТБ [фирма] върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица]. След като узнала, че имота е ипотекиран жалбоподателката предявила иск и с решение от 14.08.2012 г., влязло в сила на 25.09.2012 г. по гр.дело № 222/2012 г. на Варненския окръжен съд е развален договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 79/2007 г.
В частната жалба се сочи, че в случая по силата на договор за кредит от 11.06.2008 г. ТБ [фирма] предоставила на [фирма] паричен заем в размер на 165 000 лв., като Г. В. е обезпечила кредита с учредена в полза на банката договорна ипотека върху описания недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. През 2012 г. паричния заем станал предсрочно изискуем и е издаден изпълнителен лист от 25.06.2013 г. по ч.гр.дело № 22913/2013 г. на Софийски районен съд, по силата на който [фирма], В. А. Й. и П. Л. В. са осъдени да заплатят на ТБ [фирма] сумата 165 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.05.2013 г., договорна лихва 21 078.09 лв. за периода от 29.06.2012 г. до 18.05.2013 г., наказателна лихва 12 316.82 лв. за периода 29.06.2012 г. до 18.05.2013 г. и 6 176.90 лв. разноски по делото. Жарлбоподателката твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 70/2013 г. по описа на ЧСИ З. Д. и на 21.01.2014 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Г. С. В.. На 18.02.2015 г. е извършен опис на недвижимия имот и е насрочена публична продан за периода 02.06.2015 г. до 02.07.2015 г., а на 03.07.2015 г. наддавателните предложения следвало да бъдат отворени и съответно да бъде обявен купувач. Сочи, че договорната ипотека има увреждащ характер по отношение на жалбоподателката, че по гр.дело № 222/2012 г. на ВОС Г. В. е признала, че не е платила цената по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 79/2007 г. Поддържа, че ответницата е осъзнавала и обстоятелството, че чрез учредяване на процесната договорна ипотека ще наруши правото на собственост на жалбоподателката при настъпило разваляне на договора за покупко-продажба на недвижимия имот ще бъде върнат с тежести. Счита, че е налице и втората предпоставка на чл.135,ал.1 ЗЗД.
Според жалбоподателката в хипотезата на чл.523 ГПК е уредена процесуална легитимация за защита правата на всяко трето лице, което при въвода във владение е намерено в недвижимия имот, предмет на изпълнението. В случай, че третото лице се намира в имота при въвода и заяви права върху имота, които изключват правата на взискателя съдебният изпълнител следва да отложи въвода и да даде тридневен рок на третото лице за подаване на молба за спиране на въвода, че това лице ще понесе последиците на въвода ако пропусне да се защити в срока по чл.523,ал.2 ГПК. Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е изпълнил предвидената в закона презумпция, отразена в чл.523,ал.2 ГПК според жалбоподателката не може да влече негатив за същата.
В изложението е формулиран правния въпрос: следва ли съдът да разгледа по същество депозирана частна жалба или следва да възприеме, че е налице липса на правен интерес, поради извършен въвод и неотменимостта на същия за третото лице, владеещо имота, въпреки възможността за отмяна действията на ЧСИ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството по ч. гр. дело № 10037/2016 год. по описа на районен съд – Варна е образувано по молба на Е. С. Я. от [населено място] срещу ТБ [фирма]; Г. С. В. и [фирма] с правно основание чл. 524 ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело № 20138080402070 по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Варна по въвод във владение в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ апартамент на трети етаж в жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.741.1.3 по КК на [населено място].
Посочил е, че в молбата са изложени твърдения, че молителката Е. Я. има качеството на трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК. Независимо, че ЧСИ е извършил въвода във владение, според молителката неизпълнението на задълженията му по чл. 523, ал. 2 ГПК не я лишава от възможността да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 524 ГПК.
Прието е за установено от доказателствата по делото, че по изп. дело № 20138080402070 по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Варна е била извършена публична продан по реда на Дял втори от Част пета на ГПК -изпълнение на парични вземания, Глава Четиридесет и трета от ГПК на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ апартамент на трети етаж в жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.741.1.3 по КК на [населено място].
След влизане в сила на постановлението за възлагане е насрочен въвод във владение на имота на купувача от публична продан. Посочил е, че според протокола за въвод от 17.08.2016 год. имотът е отнет от ипотекарния длъжник Г. С. В. и от намереното в имота трето лице Е. С. Я. – дъщеря на длъжника и е предаден на купувача от публичната продан [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя на дружеството С. Т.. В протокола е отразено, че с помощта на вещо лице е сменена ключалката на входната врата на апартамента и ключовете са предадени на новия собственик.
Въззивният съд е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд, че молителката – сега жалбоподател няма правен интерес да иска спиране на изпълнението по реда на чл. 524 ГПК, тъй като въводът във владение вече е бил извършен.
Позовал се е на разпоредбите на чл. 498, ал. 2 ГПК, според които въводът на купувача от публичана продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Приел е, че защитата по чл. 524 ГПК е на разположение на третите лица само при изпълнение по реда на Дял трети, Глава Четиридесет и седма ГПК – Принудително отнемане на вещи, но не и при въвод във владение на имот на купувача от публична продан. Прието е също, че извършеният на 17.08.2016 год. по изп. дело № 20138080402070 по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Варна въвод във владение на процесния имот е на основание чл. 498 ГПК, което изключва защитата на Е. Я. по реда на чл. 524 ГПК. При тези доводи въззивният съд е формирал решаващ извод, че определението на първоинстанционния съд е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос не е правен. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение или определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното определение. Като взема предвид цитираната практика на ВКС съдът преценява, че поставеният въпрос от жалбоподателката е по правилността на обжалваното определение и поради това не представлява правен въпрос. Според същата практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд преценява дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.-280,ал.1 ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт – в случая на обжалваното определение ще се извърши само ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, а в случая на касационната частна жалба. Както се отбеляза поставеният въпрос от жалбоподателката касае правилността на обжалваното определение и не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Решаващите изводи на въззивния съд са, че в настоящият случай извършеният на 17.08.2016 г. по изп.дело № 70/2013 г. от ЧСИ З.Д. въвод във владение на процесния имот е на основание чл.498 ГПК. Като е взел предвид разпоредбите на чл.498, ал.2 ГПК, според които въводът на купувача по публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и че това лице може да се брани само с иск за собственост е формирал извод, че защитата на жалбоподателката Е. Я. по реда на чл.524 ГПК е изключена. Жалбоподателката не е формулирала правни въпроси по тези изводи на въззивния съд.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателката Е. Я., чрез адв.П.Т..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2585/27.10.2016 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1994/2016 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 30651/04.11.2016 г., подадена от Е. С. Я., [населено място],[жк], [улица], вх.А, чрез адв. П. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: