О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София 13.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 6948 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца В. В. Н., чрез адв. Ю. С., срещу определение № 13364/24.06.2014 г. по ч.гр.дело № 8305/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на В. Н. срещу определение от 15.05.2014 г. по гр.дело № 43714/2013 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.
В изложението към частната жалба, неразделна част от която е молба-уточнение е поставен правният въпрос: кой е началният момент, от който следва да се брои срока за обжалване на решението, постановено при условията на бързо производство, при условие, че решението е било връчено на страната със съобщение на дата, различна от тази, на която същото е било постановено и която съвпада с деня, посочен от съда в последното по делото заседание като дата, на която ще се обяви решението си съгласно чл.315,ал.2 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.3 ГПК и определение от 29.06.2012 г. по ч.гр.дело № 246/2012 г. на Ямболския окръжен съд, без отбелязване за влизането му в сила.
Ответникът по частната жалба Министерство на земеделието и храните не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С определение от 15.05.2014 г. по гр.дело № 43714/2013 г. на Софийски районен съд е отхвърлена молбата на ищеца-сега жалбоподател В. Н. за възстановяване на срок за въззивно обжалване.
С обжалваното определение по ч.гр.дело № 8305/2014 г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Н. срещу постановеното определение на Софийски районен съд, посочено по-горе.
Въззивният съд е приел, че с подаване на искова молба от жалбоподателя Н. по чл.344 КТ същият е посочил съдебен адрес адв.С.. След получаване на съобщение, с препис от постановено от районния съд разпореждане от 21.09.2012 г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ адв.С. е подала молба на 11.04.2014 г./л.8/, с която е заявила дадените от съда указания да се връчат лично на ищеца, тъй като няма връзка с него. Прието е, че липсва изявление, че посочения в исковата молба съдебен адрес е променен и, че адв.С. е приела редовно връчена призовка, в която е посочена датата на проведеното открито заседание и е приложен препис от определение с проекто-доклад.
Съдът е приел, че е проведено съдебно заседание на 03.10.2013 г. на което ищецът не е присъствал, събрани са доказателства от районния съд и е даден ход на делото по същество. В същото заседание първоинстанционния съд е постановил, че решението ще бъде обявено на 17.10.2013 г., от който момент тече срокът за въззивно обжалване. Прието е, че на посочената дата съдът е постановил решението си и в последното е отразено, че двуседмичния срок за обжалване тече от 17.10.2013 г. Прието е, че адв.С. е депозирала молба, с която посочила, че няма връзка с ищеца и е поискала решението да му се връчи лично. С молба от 06.03.2014 г. ищецът-сега жалбоподател е поискал възстановяване на срока за въззивно обжалване, като съдът е приел, че в молбата са изложени доводи за незаконосъобразно връчване на съобщения.
От правна страна съдът е приел, че с молбата за възстановяване на срока жалбоподателят не е представил въззивна жалба – т.е. онези книжа, за подаването на които е поискал възстановяване на срока, така както е предвидено в чл.65,ал.2 ГПК и само на това основание същата следва да се остави без уважение.
Прието е, че не е доказано наличието на особено непредвидено обстоятелство, за да се постанови възстановяване на срока. Приети са за неоснователни твърденията на жалбоподателя-ищец, че не е надлежно уведомяван по делото. Според съда ищецът е посочил адв. С. като съдебен адрес в исковата молба и в хода на производството последната е надлежно уведомена за датата на проведеното съдебно заседание, съответно за проекто-доклада. Съдът е посочил, че ищецът не е проявил процесуална активност да промени съдебния си адрес, не се е явил в открито заседание, не е направил съответна справка за хода на делото, съответно за постановеното на 17.10.2013 г. съдебно решение. Прието е, че началния момент на срока за въззивно обжалване в случая е от обявената от съда дата в съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания – 17.10.2013 г., на която дата и решението е било обявено. За да направи извода съдът се е позовал на практиката на ВКС – ТР № 12/11.03.2012 г. по т.дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. При тези съображения съдът е направил извода, че не са установени особени непредвидени обстоятелства, за да се възстанови срока за въззивно обжалване на решението на СРС на ищеца. Съдът е приел, че поведението на ищеца, с което е обективирана незаинтересованост от процеса не представлява обстоятелство, включено в хипотезата на чл.64 ГПК и е оставил без уважение частната жалба срещу определението на СРС, с което е отказано възстановяване на срока за въззивно обжалване.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание жалбоподателят е цитирал определение №50/04.02.2010 г. по ч.гр.дело № 735/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по л.274,ал.3 ГПК. С определението е застъпено становището, че съгласно разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК е предвидено, че срокът за обжалване започва да тече от деня, в който съдът в съдебно заседание посочи, че ще обяви решението си, че смисълът на тази разпоредба е, че решението с мотивите се обявява, респ. препис от него се връчва съгласно изискването на чл.7,ал.2 ГПК на страните в открито съдебно заседание. Прието е, че при това положение е логично срокът за обжалване да тече от датата на обявяване на решението, доколкото от тази дата неговото съдържание е станало известно на страната. Прието е, че в случая решението е било известно на страната в един по-късен момент, когато със съобщение му е бил изпратен препис от него. Според съдебния състав да се приеме, че въпреки това срокът започва да тече от датата на обявяване на решението означава срокът за обжалване в тези случаи на практика да бъде по-къс от законоопределения двуседмичен срок и страните по дела, разглеждани при условията на бързото производство да се поставят в неравностойно положение спрямо страните по дело, които се гледат по общия процесуален ред/чл.259, ал.1 ГПК/ което не може да бъде целта и смисъла на закона. В същата насока е разрешението на правния въпрос в определение № 121/18.02.2010 г. постановено по ч.гр.дело № 75/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.274,ал.3 ГПК. С двете определения е допуснато касационно обжалване по подадените частни жалби срещу определения на въззивен съд. Тази практика на ВКС е преодоляна с тълкувателно решение № 12/11.03.2012 г. по т.дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е застъпено становището, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315,ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, че връчването по чл. 7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315,ал.2 ГПК. В настоящият случай въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по този правен въпрос. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя В. В. Н..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 13364/24.06.2014 г. по ч.гр.дело № 8305/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 89090/18.07.2014 г., подадена от ищеца В. В. Н., чрез адв. Ю. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, к.166.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: