О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 16.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 142 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение, постановено на 1 февруари 2012г. по гр. д. № 1135/2011г. по описа на Пернишкия окръжен съд е върната молба вх. № 7657/20.12.2011г. по описа на Радомирския районен съд, подадена от Д. С. К. и производството по делото е прекратено.
За да постанови определението си, съдът е приел, че в предоставения срок молителят не е изпълнил дадените му указания, за да се определи предмета и вида на търсената защита и срещу кого е насочена, вкл. и дали обжалва съдебен акт.
Определението е обжалвано от Д. С. К. с оплакване, че е незаконосъобразно, тъй като исковата му претенция била уточнена и с искане да бъде отменено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК , в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
На 16.12.2011г. Д. С. К. е получил съобщение от 07.12.2011г. по гр. д. № 37/2008г. по описа на Радомирския районен съд, образувано по молба от 08.02.2008г. и прекратено, че молбата му от 05.12.2011г. е оставена без разглеждане. Д. С. К. е подал нова молба, получена в регистратурата на съда на 20.12.2011г., адресирана до Пернишкия окръжен съд чрез районния съд, изпратена по компетентност на окръжния съд. С молбата от 05.12.2011г. К. е поискал „ да бъде възстановен срокът за разглеждане на делото ”. Тази молба е оставена без разглеждане на 06.12.2011г., с разпореждане на районния съдия, по съображения, че е недопустима, тъй като производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С молбата от 20.12.2011г., с адресат окръжният съд, молителят е поискал делото да бъде разгледано „ на основание чл. 13 и чл. 64 ГПК на основание решение по посочено внчхд по описа на ОС – Перник, владелците на посочени УПИ, които притежава, да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 300 000 лв., след което делото да бъде върнато на ОС и да бъде съединено с друго дело по описа на ПОС, обжалвано пред ВКС ”. С разпореждане от 12.01.2012г., въззивният съд е предоставил седемдневен срок на Д. С. К. да уточни дали с молбата отправя искане за разрешаване на граждански спор за защита на конкретно право, в който случай да посочи предмета на претенцията ; ответникът ; фактите, от които според него произтича предявеното за защита право и вида на търсената защита – установяване съществуването на право и/или осъждане на ответника да изпълни неудовлетворено право в полза на ищеца или обжалва съдебен акт, в който случай следва да го индивидуализира изчерпателно, като посочи в какво се състои порочността на същия и в какво се състои искането му. След получаване на съобщение за разпореждането, Д. С. К. е посочил, че „ предявеният за разглеждане иск по делото касае претенция за разглеждане на основание чл. 57 вр. чл. 76 ГПК и на основание чл. 11 и вр. чл. 213 ГПК „ ; посочил е, че иска да бъде признат за изключителен собственик на имоти и е развил съображения, че предявява иск за заплащане на обезщетение.
При така приетото за установено, законосъобразно Пернишкият окръжен съд, сезиран с неуточнено искане, подадено чрез първоинстанционния съд по приключило гражданско дело, образувано по реда на ГПК ( отм.), е върнал молбата от 20.12.2011г., по която е било образувано гр. дело № 1135/2011г. по описа на съда. По гражданско дело, което не е висящо, е недопустимо да се предявяват нови искове, съдът не е адресат на задължение да ги изпраща на надлежния съд, поради което и искането от 20.12.2011г., подадено чрез районния съд и изпратено по подсъдност на окръжния съд, след като е получено съобщение, че предходно искане на молителя е било оставено без разглеждане, следва да се квалифицира като жалба. Жалбата страда от нередовности, за които на първо място следи администриращият я съд (чл. 260, ал.1, т. 2 и 4 вр. чл.262 чл. 275, ал. 2 ГПК), тъй като в нея не е означен обжалваният акт и не е посочено в какво се състои искането към съда във връзка с този акт. Същата не е поправена в срок, предоставен от въззивната инстанция. Молителят е излагал обстоятелства и искания във връзка с претендирани права, но не е посочил изрично, че изразява недоволство от акт на първоинстанционния съд, пред който делото е приключило без да бъде постановен акт по същество, за да бъде разгледано като проявление на деволутивния ефект искането му от горестоящия съд, адресат на същото, като частна жалба (чл.274 – 279 ГПК). Така правилно като резултат Пернишкият окръжен съд е приложил процесуалната тежест да върне искането като последица от процесуалното бездействие да се отстранят констатираните в него нередовности ( чл. 262, ал. 2 , т. 2 вр. чл.275, ал.2 ГПК).
По горните съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 1 февруари 2012г. по гр. д. № 1135/2011г. от Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.