О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1243/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21884/22.12.2017 г., подадена от адв. А. Т., в качеството му на процесуален представител на Т. Н. А., както и по частна жалба с вх. № 667/15.01.2018 г., подадена от Л. Б. П. чрез служебния ? процесуален представител – адв. А. Т.-К., против определение № 4019/08.12.2017 г. по гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, подадена от адв. А. Т.. Отговорът е подаден чрез адв. Т. – К. – служебен защитник на ответната страна по жалбата,в който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба с вх. № 21884/22.12.2017 г.
Не е подаден писмен отговор по жалбата на Л. Б. П., въпреки че ответните страни по жалбата Т. Н. А. и Р. Д. А. са редовно уведомени за предявяването ?.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частните жалби съобрази следното:
Частните жалби са подадени в срок, против определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, от легитимирани страни с правен интерес да обжалват определението в съответните части, поради което са процесуално допустими.
С атакуваното определение № 419/08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молбата на Т. Н. А. за изменение на решение № 826/10.04.2017 г., в частта за разноските като неоснователна, изменено е и е допълнено решение № 826/10.04.2017 г. в частта, с която Л. Б. П. е осъдена да заплати на адв. А.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. и е осъдена Л. Б. П. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. А. Т. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 1 360, 54 лв.
За да остави без уважение искането по чл. 248 ГПК, отправено от въззиваемата страна Т. Н. А., съдът е посочил, че в приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е отбелязана датата, на която същия е сключен. Липсата на дата води до невъзможност да се направи категоричен извод дали е осъществено плащането на адвокатско възнаграждение в брой, така както е отразено в договора.
За да присъди допълнително възнаграждение за процесуално представителство на Р. Д. А., осъществено от адв. Т., съдът е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Посочил е, че цената на иска е 47 018, 72 лв., с оглед на което дължимият адвокатски хонорар пред въззивна инстанция се равнява на сумата от 1 940, 54 лв.,поради което следва да бъде присъдена допълнително сумата от 1 360, 54 лв.
Частната жалба, подадена от адв. А. Т. в качеството му на пълномощник на Т. Н. А., срещу определение № 419/08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането ? за допълване на решението, в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Договорът за правна помощ, в който е обективирано заплащане на уговорения между доверител и довереник адвокатски хонорар, служи като разписка за заплащането му. Ето защо датата в договора е необходим реквизит, за да се прецени дали действително уговорената сума е платена. Този извод следва и от разрешението дадено в т. 1 на ТР № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Същевременно представеният пред въззивната инстанция договор за процесуално представително и защита представлява частен документ , който не съдържа достоверна дата и не може да се противопостави на другата страна.
Частната жалба на Л. Б. П., чрез служебния защитник адв. А. Т.-К., подадена срещу определение № 419/08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 826/10.04.2017 г., в частта за разноските и допълнително е присъдена сумата от 1360, 54 лв. в полза на адв. А. Т. – осъществил безплатна адвокатска защита на Р. Д. А. при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ и е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение – сумата от 1 940, 54 лв., като е съобразил цената на иска от 47 018, 80 лв. С определение от 23.06.2018 г. по гр.д. № 1002/2013 г. по описа на Районен съд – Кюстендил първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на Окръжен съд – Кюстендил по подсъдност предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Ето защо към настоящия момент всички релевирани доводи и оплаквания на жалбоподателката във връзка с цената на иска, послужила като база за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, са неотносими. Без правно значение са и твърденията, че страната не е знаела каква е цената на иска и не е могла да я оспори, защото не е била представлявана от адвокат. Това е така, тъй като ищцата в изпълнение на указанията за посочване цената на иска е представила данъчна оценка на заменения имот, а от друга страна ,въпреки че съдът й е указал възможността да ползва правна помощ тя е отказала такава по време на първоинстанционното разглеждане на делото – л. 81, гр.д. 445/2014 г. по описа на ОС-Кюстендил. Следва да бъде посочено,че в подаденото на 26.01.2018 г. лично от Л. Б. П. допълнение на жалбата са изложени съображения по същество на спора, извън подлежащия на разглеждане в настоящото частно производство въпрос относно законосъобразността на постановеното определение за изменение на решението, в частта за разноските.
Съобразно гореизложеното атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4019/08.12.2017 г. по гр.д № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: