О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 29.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2650 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от С. И. И. чрез пълномощника й адв. С. частна жалба срещу определение № 57 от 14.02.2013г. по гр.д. № 1072/2013г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № ІІІ-130 от 15.10.2012г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. №1669/2012г. Жалбоподателката счита определението за неправилно, тъй като данъчната оценка на имота е 7057лв., а цената му, посочена в договора за покупко-продажба от 2006г. е 72 000лв. Поради това счита, че удостоверението за данъчна оценка от 2011г. с посочена цена 3451лв. е неверен документ, в който данъчната оценка е занижена. Моли за назначаване на техническа експертиза за изчисляване данъчната оценка към момента на завеждане на иска.
Ответниците по частната жалба са представили писмен отговор, подписан от пълномощника адв. К., в който вземат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1669/2012г. е въззивно и е приключило с постановяване на решение №ІІІ-130 от 15.10.2012г., с което е потвърдено решение на Царевски районен съд по гр.д. № 120/2011г. за уважаване на предявения против С. И. И. иск за установяване собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ 918 кв.м. При предявяване на иска е представено удостоверение от [община] с дата 21.11.2011г., според което данъчната оценка на имота е 3 451лв. /л.34 от делото/. Тази сума е посочена от ищците като цена на иска с молбата им от 08.12.2011г. и въз основа на нея е определена дължимата държавна такса. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 70, ал.1 ГПК. В решението на съда е посочено, че „при мотивиране на цена на иска над 5000 лв. решението подлежи на касационно обжалване”. Заедно с подадената касационната жалба С. И. е представи удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено на 08.11.2012г., според което данъчната оценка на имота е 7 057лв.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради това, че цената на иска не надхвърля 5000лв. Изтъкнал е, че данъчната оценка за 2012г. не може да бъде взета предвид, тъй като цената на иска се определя към момента на предявяването му и последващи промени в данъчната оценка не влияят на вече определената цена на иска.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Видно от горепосочените данни, че цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК е под 5 000лв. Затова обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Следва напълно да бъдат споделени съображенията в обжалваното определение, че цената на иска се определя към момента на предявяване на исковата молба; тя може да бъде променена само по реда на чл. 70, ал.1 ГПК и последващите промени в данъчната оценка на имота не изменят цената на иска. Ето защо, причините за наличието на разлика в данъчните оценки на спорния имот за две последователни години, са извън обсега на настоящето производство. Неоснователно е искането за назначаване на експертиза за установяване точната данъчна оценка към момента на предявяване на иска. Представеното удостоверение не е било оспорено и въпросът за цената на иска не е повдиган пред първата инстанция, а понастоящем този спор е преклудиран.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 14.02.2013г. по гр.д. № 1072/2013г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на С. И. И. против решение № ІІІ-130 от 15.10.2012г. по гр.д. № 1669/2012г. Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: