3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 11.02.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 6994 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 5134/2010 г. на С. градски съд, ІІ-А Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 15.03.2010 г. по ч. гр. д. № 14218/2009 г. на С. районен съд, 85 състав. С първинстанционния акт е обезсилена заповед за изпълнение от 18.12.2009 г., издадена по същото дело срещу длъжника В. Ц. Д. от[населено място].
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като счита, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадената срещу ответницата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Несъгласие е изразено със становището на въззивния съд, че индивидуализирането на длъжника по заявлението не може да се извърши чрез неговия единен граждански номер. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл. 11 от Закона за гражданската регистрация, жалбоподателят твърди, че посочването на ЕГН не индивидуализира длъжника, а само способства за отстраняване на допуснатата техническа грешка при изписване на името му в заявлението по чл. 410 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от гледна точка индивидуализацията на длъжника.
Ответницата по частната касационна жалба – В. Ц. Д. от[населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената в полза на [фирма],[населено място] заповед за изпълнение срещу ответницата В. Ц. Д. от[населено място], въззивният съд е споделил становището, че заповедта е издадена срещу несъществуващо лице, отчитайки данните по делото, че лице с посочените в заявлението имена – В. Ц. Д. – и на посочения в него адрес не съществува. Този извод е направен въз основа на представената справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г., от която се установява, че на отразения в заявлението адрес живее друго лице – В. Ц. Д..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от частния касатор въпрос е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е обуславящ изхода на делото. Липсва, обаче, допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос вече е налице произнасяне на Върховен касационен съд, имащо задължителен характер. С определение № 46 от 17.01.2011 г. по ч. т. д. № 893/2010 г. на ТК, ІІ отд., постановено по реда на новия Граждански процесуален кодекс, е прието, че индивидуализирането на длъжника-физическо лице в производството по издаване на заповед за изпълнение се извършва единствено чрез трите му имена, като единният граждански номер не е задължителен елемент от неговата индивидуализация.
С оглед наличието на цитираната практика и съответствието на постановеното от С. градски съд определение с нея, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 6994 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 5134/2010 г. на С. градски съд, ІІ-А Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: