6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 24.03.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 661/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 168 от 16.04.2010 г. по в. т. д. № 255/2010 г. на В. окръжен съд, с което, след отмяна на поставеното от В. районен съд решение № 3764 от 14.12.2009г. по т. д. № 3406/2009 г. в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма],[населено място] искове: иск с правно основание чл. 93 ЗЗД за сумата 5 856.60 евро – получена като авансов депозит по развален договор за наем от 21.07.2008 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 77.97 евро – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 19.02.2009 г. до 31.03.2009 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице разваляне на процесния договор за наем, тъй като не са осъществени предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради което липсва основание за връщане на платения по него депозит. Според касатора, този извод не съответства на установените по делото факти и представените доказателства и е резултат от допуснатите от решаващия състав съществени процесуални нарушения. Като такива нарушения са релевирани, от една страна, приемането и обсъждането на писмено доказателство – разписка от 06.02.2009 г. за връчване на писмо № 6421 от 15.12.2008 г., което е представено след преклузивния срок по чл. 131 ГПК /едва с въззивната жалба/ и по отношение на което първоначално е постановен отказ да бъде приобщено към доказателствения материал, а от друга страна – отказът на съда да допусне поисканата от въззиваемото дружество /сега касатор/ графическа експертиза за изследване истинността на посочената разписка и да открие производство по нейното оспорване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси: по материалноправния въпрос – може ли изправната страна по договора да развали същия на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, без да дава допълнителен срок за изпълнение на длъжника, когато изпълнението е станало безполезно – и по процесуалнопправния въпрос за приложимостта на чл. 266 ГПК, установяващ принципа на т. н. “ограничен въззив” и “преклузия”. По отношение на материалноправния въпрос касаторът счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – решение № 1003 от 30.12.2001г. по гр. д. № 420/2001 г. на ІІ г. о.; решение № 1792 от 06.10.1961 г. по гр. д. № 6771/1961 г. на ВС, І г. о. и решение № 532 от 05.07.1996 г. по гр. д. № 47/96 г. на ІІ г. о., а по отношение на процесуалноправния въпрос – че решаването му ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – моли да не бъде допуснато касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280 ГПК, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 05.07.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл. 93 ЗЗД, а съответно и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 77.97 евро, въззивният съд е приел, че липсва основание за връщане на заплатения от ищеца авансов депозит в размер на 5 856.80 евро по договор за наем от 21.07.2008 г., тъй като същият не е бил развален по реда на чл. 87 ЗЗД с изпратената от наемателя [фирма] нотариална покана от 11.02.2009г. Според съдебния състав, за ищеца-наемател не е възникнало потестативното право да развали процесния договор, тъй като не е изпълнил уговорената в чл. 16.1.9. от същия процедура, а именно – да предостави на наемодателя 30-дневен срок за отстраняване на нарушението. Въз основа на разменената между страните кореспонденция, съдът е приел, че в отговор на получената на 12.02.2009 г. нотариална покана наемодателят е предложил изпълнение, а фактът, че такова е било възможно е счетен за установен от съвкупната преценка на показанията на разпитания по делото свидетел и представеното разрешение за ползване на сградата от 23.12.2008 г. Като неоснователно въззивната инстанция е преценила становището на ищеца, че в случая договорът следва да се счита за развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, т. е. без да се дава срок за изпълнение на длъжника. Неприложимостта на посочената разпоредба е мотивирана с липсата на ангажирани от страна на наемателя доказателства, че изпълнението е станало безполезно за него. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че за ищеца не е възникнало право да развали процесния договор за наем, съдът се е позовал на нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, като с оглед уговорения срок на договора /три години/ е счел неизпълнението на същия от около един месец за незначително.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
И двата поставени въпроса не отговарят на общото изискване, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК – решаването на същите да е обусловило изхода на конкретното дело.
По отношение на процесуалноправния въпрос:
Действително, в мотивите на обжалвания акт се съдържа обсъждане на писмено доказателство, което е представено едва с въззивната жалба – разписка от 06.02.2009 г. за връчване на писмо № 6421 от 15.12.2008 г., за което първоначално въззивният съд с определението си по чл. 266 ГПК от 25.02.2010 г. е счел, че приемането му е недопустимо, а впоследствие в съдебно заседание е постановил да бъде прието, позовавайки се на неправилни указания на първоинстанционния съд във връзка с разпределение на доказателствената тежест на страните. Това доказателство, обаче, по никакъв начин не е повлияло върху правните изводи за неоснователност на претенциите. Доколкото в разписката не е посочено какво е било предадено с нея на посочената дата, решаващият състав е преценил за недоказано твърдяното от наемодателя обстоятелство, че с нея е предадена именно поканата му до наемателя за предаване на процесния обект. Следователно, дори да се счете, че приемането на това доказателство е в нарушение на процесуалното правило на чл. 266, ал. 1 ГПК, то същото е без значение за изхода на делото. Отхвърлянето на исковете е мотивирано със съвсем различни съображения – неизпълнение на уговорената в чл. 16.1.9. от договора процедура; недоказаност на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД и незначителност на неизпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по отношение на материалноправния въпрос произтича от две причини:
От една страна, въпросът за приложимостта на чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е единственият, който е обусловил отхвърлянето на претенциите. Освен поради неангажирането на доказателства за твърдяната безполезност на изпълнението, въззивният съд, е приел, че за наемателя не е възникнало правото да развали договора и поради това, че с оглед уговорения срок на същия, неизпълнението се явява незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, т. е. посочени са две самостоятелни основания, обосноваващи липса на разваляне на процесния договор за наем и съответно отхвърляне на иска за връщане на платения по него авансов депозит.
От друга страна, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващият състав не е отрекъл правото на ищеца-наемател да развали договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД без да даде срок на наемодателя за изпълнение, но е приел, че същият не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението му за наличието на една от визираните в тази норма хипотези – безполезност на изпълнението. Следователно, поставеният от касатора въпрос касае фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, правилността на които обаче не може да бъде проверявана в настоящото производство.
Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че материланоправният въпрос е релевантен за изхода на конкретното дело, същият отново не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касатора три съдебни решения на ВС и ВКС не доказват твърдението му, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. ВС. От изложените в мотивите на тези актове съображения е видно, че разрешените в тях случаи са различни от настоящия – разликата се състои в конкретните факти и обстоятелства, относими към възникване на потестативното право за разваляне на договорите по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на безполезност на изпълнението. В решение № 1003 като обосноваващи настъпилото разваляне на договора за учредяване право на строеж и за изработка поради безполезност на изпълнението са преценени обемът на неизпълнението /62.27 %/, предприетите от самите кредитори действия по довършване на собствените си апартаменти и другите обектите в сградата и липсата на адекватно предложение за продължаване работата по договора; В решение № 532 безполезността на изпълнението е аргументирана с продължилата повече от година забава за заплащане на сумата за уравнение на дяловете на ищцата и настъпилите в този период икономически промени в страната; В решение № 1792 отпадането на интереса от изпълнението е приет за недоказан. Или, липсата на аналогичност на всеки от тези случаи с настоящия налага извода, че не е налице твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС, съответно ВС.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 168 от 16.04.2010 г. по в. т. д. № 255/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: