1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
ГР. С., 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1090/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. № 220/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу З. И. по чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на недвижим имот, скл. между страните, съотв. като купувач и продавач.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Твърди, че „ се обжалва решение по дело от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а с решението си въззивният съд не е приложил закона правилно и точно”. Според касаторката за успешното провеждане на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД са необходими три предпоставки: сключен между страните валиден предварителен договор за прехвърляне на индивидуално определен обект, ищецът да е изправна страна по договора и към приключване на устните състезания да са налице условията за прехвърляне на имота – вкл. продавачът да е негов собственик. Тези предпоставки в случая, според касаторката, са налице.
С. основание за допускане на обжалването не е обосновано откъм специфичната му цел и предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 от ГПК. К. всъщност се позовава на неправилност на въззивното решение като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство.
Не е поставен конкретно и ясно правен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка за допускане на обжалването, нито е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице при непълен, неясен или противоречив закон, чието тълкуване се налага за еднаквото му прилагане по въпроса или когато по него липсва съдебна практика или създадената е остаряла и се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство – ТР №1/19.02.10 г. Тези предпоставки / както и други по чл.280, ал.1 от ГПК/ касаторката не твърди и не обосновава.
В. съд се е произнесъл по очертания в изложението й предмет на спора по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Приел е, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на индивидуално определен недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда със застроена плащ от 98 кв.м. в [населено място]. Цената е 1000 лв., а данъчната оценка 16995 лв. Договорът е сключен при договаряне на ищцата – като пълномощник на ответника – продавач, сама със себе си, съобразно предоставената й с упълномощаването представителна власт. Според ОС, ищцата не е установила, че е изправна страна по договора / не е установено, че цената от 1000 лв.е заплатена на представлявания от нея купувач/. Не е установено също, че ответникът е собственик на имота – има данни, че имотът е общинска собственост и ответникът не го е придобил по давност, макар формално да се е снабдил с констативен нот. акт, по подробно изложени във въззивното решение съображения. Въпросите по чл.363 и 364 от ГПК са от служебна компетентност на съда и той е длъжен да ги изясни – р. по гр.д. №1713/10 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК, както е направил в случая.
За правилността на тези изводи, оспорени по съществото им от касаторката, ВКС не се произнася в това производство. Нито един от изводите на ОС не се оспорва с пр.въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №220/12 г. от 8.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: