О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С. , 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 448 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. П. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2405 от 7.12.2015г. по в.гр.д.№ 3957/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3383 от 19.05.2015г. по гр.д.№ 8898/2014г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. П. С., на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.1 З. сумата от 7 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.198 ал.1 изр.1 НК по ДП № З./2008г. на 02 РПУ С., пр.пр.№ 65121/2008г. на СРП, по което обвинени е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 8.07.2011г. присъда от 22.06.2011г. по н.о.х.д.№ 4289/2009г. на СРС, НО, 110 състав, ведно със законната лихва, считано от 8.07.2011г. до окончателното й изплащане и е потвърдил обжалвания акт в останалата му отхвърлителна част, като са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /приложени са постановени по реда на чл.290 ГПК решения/ по въпросите: 1. Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД? и 2.Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, включително възрастта на ищеца, характеристичните му данни, съдебното му минало и отражението на наказателното производство върху ежедневието, психическото му състояние и семейния живот?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че А. П. С. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 2.6 години, през което време лицето е било с мярка за неотклонение „парична гаранция” / и 24 часа със „задържане под стража/. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от злепоставяне пред близки и познати, преживян стрес, промяна в обичайното поведение. В. съд е обсъдил тежестта и характера на обвинението /за грабеж на движима вещ- телефон от непълнолетно лице/, продължителността на наказателното производство, интензитета и проявлението на вредите.
В тази връзка, поставените въпроси, касаещи критерия за справедливост и начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – са от значение за изхода на спора /като свързани с решаващите мотиви на съда/, но не са разрешени от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение, включително и посочените от касатора – възраст, характеристични данни, съдебно минало и отражение на воденото производство върху психичното състояние и семеен живот. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното цитираната практика, която касае различни случаи, със специфика, несъвпадаща с настоящата, не може да бъде съобразена/. След като въззивният съд, при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и намеренията на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение, установеният в чл.52 ЗЗД критерии е съобразен и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2405 от 7.12.2015г. по в.гр.д.№ 3957/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.