О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 190
гр.София 30. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4539/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 3* постановено на 12.05.2008 год. по в.гр.дело № 240/2007 год. по описа на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло въззивното решение от 13.11.2006 год. по гр.дело № 27/2006 год. на С. районен съд и е прекратено производството по делото.
Недоволен от решението е касаторът „С”А. със седалище и адрес на управление к.к.”Б”, представлявано от адвокатите Я. Й. С. и А. А. М. , двамата от САК, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение, което е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд като представя едно решение и едно определение и същевременно касае въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото като поддържа, че ако се приеме погрешното тълкуване на въззивния съд на разпоредбата на чл.97 ГПК/отм./, то би могло да се обезсмисли исковата защита относно редица правоотношения и/или фактически положения с правно значение.
Ответниците по касация В. М. С., П. М. С. , А. А. В. и П. Д. Д. , всички от гр. С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение за уважаване на отрицателен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 и чл.431, ал.2 ГПК/отм./, както и че обжалваемия интерес не е под 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд(тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представеното решение № 1* от 13.07.2004 год. по гр.дело № 372/2003 год. по описа на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.220, ал.1 във връзка с чл.189, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ и че с отхвърлянето на отрицателния установителен иск се признава със сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на отричаното му от ищеца право.
Определение от 04.08.2003 год. по гр.дело № 394/2003 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложното поле на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по положителен установителен иск, наличието на правен интерес и макар и съпоставено с чл.97, ал.3 ГПК е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 349 на 12.05.2008 год. по в.гр.дело № 240/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: