О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 09.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 504 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Б. Ч. срещу тази част от Решение № 144 от 24.06.2008 год. по т.д. № 142/2007 год. на Великотърновския апелативен съд с която е отменено решението по гр.д. № 141/2006 год. на Русенския окръжен съд и е бил отхвърлен за 4000 лв. (разликата между 1 лв.) искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен срещу ЗПАД”Б”АД. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта с която е оставен без разглеждане евентуално съединеният иск срещу С. М. С. за същото обезщетение.
Съдилищата са се произнесли по обективно и субективно съединени искове на Г. и И. Ч. , като по отношение на ищцата, въззивното решение е влязло в сила. В качеството си на наследник на Б. Ч. – починал в резултат на ПТП на 18.12.2001 год., И. Ч. е предявил съединени при условията на евентуалност: 1. Иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил ЗПАД”Б”АД и 2./ Иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач С.
Въззивният съд е приел, че искът на Ч. е основателен, но с оглед лимитираната отговорност на застрахователя не може да бъде присъден в пълния претендиран размер, а произнасянето досежно отговорността на прекия причинител за разликата е недопустимо.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
По т.1, становището на касатора е, че произнасянето от страна на въззивния съд по отношение на евентуалния иск срещу С. е в противоречие с т.15 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Основанието по т.2 е свързано с размера на обезщетението и критерия за справедливост. Касаторът се позовава както на противоречие с ППВС № 4/1968 год., така и на противоречивата съдебна практика по чл.52 ЗЗД досежно определяне размера на обезщетението – приложил е необжалваеми решения на ВКС ІІ т.о. и на Софийски апелативен съд 1 с-в.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът в кои случаи на отхвърляне на главния иск съдът следва да разгледа по същество евентуалният иск и допустимо ли е разглеждането му в частичен размер, съставлява съществен процесуалноправен въпрос. Въпросът е принципен и пряко свързан със задължителната съдебна практика – ТР № 1/04.01.2001 год. Дали твърдяното противоречие е налице е въпрос по съществото на спора.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване досежно противоречие в практиката по чл.52 ЗЗД. На първо място – изводите на съдилищата по приложените решения на ВКС-ІІ т.о. и САС не се дължат на противоречащо си тълкуване на закона чл.52 ЗЗД), а на различие във фактите и обстоятелствата. На второ място – ВТАС не е свързал размера на обезщетението на И. Ч. с критерия за справедливост, а се е позовал на обвързващото значение на друг съдебен спор, произтичащ от същото ПТП. Дали решението по другото дело е създало СПН и по отношение на настоящето е въпрос по същество.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 80 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 144 от 24.06.2008 год. по т.д. № 142/2007 год. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на И. Б. Ч..
УКАЗВА на И. Б. Ч., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв.
НАСРОЧВА делото за _____________ за която дата да се призоват страните след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.