О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 10.05.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 658/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. П., чрез пълномощник адв. Л. срещу решение № 6208 от 04.10.2018 г. по гр. дело № 6167/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, IІ – А въззивен състав.
Предмет на жалба е горното въззивно решение в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 5820/12.01.2017 г. по гр. д. № 59714/2015 г. на Софийски районен съд (СРС), 41 състав в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от К. С. А. против касаторката иск по чл. 57, ал. 1, във вр. ал. 2 СК – за заплащане на дължима наемна цена за ползване на 1/4 ид. част от апартамент № 307, находящ се на ет. 3 в жилищната сграда, изградена в УПИ в [населено място], м. „“, кв. по плана на [населено място], със застроена площ от кв. м., заедно с % ид. части от мястото, за периода от 13.09.2014 г. до 05.10.2015 г., до размера на сумата от 1 530 лв. и е осъдена В. П. П. да заплати на К. С. А., на основание чл. 57, ал. 1, във вр. ал. 2 СК, над сумата от 870 лв. до присъдените 1 530 лв., явяваща се дължима наемна цена за ползването на припадащата се 1/4 ид. част от гореописания недвижим имот, за посочения период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2015 г. до изплащането й.
Ответникът по касационна жалба К. С. А., чрез адв. М. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който е взел становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
В хода на касационното производство е постъпила молба с вх. № 3769/22.04.2019 г. по регистъра на ВКС, изпратена по компетентност от СГС (където е депозирана с вх. № 25756/25.02.2019 г. по регистъра на СГС) от ищеца в първоинстанционното производство – К. С. А., с която заявява, че прави отказ изцяло от предявените против В. П. П. искове и моли производството по делото да бъде прекратено, както и да бъде обезсилено постановеното първоинстанционно решение. Към молбата е приложено извънсъдебно споразумение на страните, сключено на 20.02.2019 г., с нотариална заверка на подписи, в което е постигнато съгласие за прекратяване на всички съдебни производства помежду им.
При горните факти, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното.
Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността страната, инициирала исковия процес, във всяко положение на триинстанционното разглеждане на делото, да направи отказ от иска си. Предвид така извършеният от ищеца К. С. А. по реда на чл. 233 ГПК отказ от предявените искове срещу касаторката, се налага извод за наличие на предвидените в закона предпоставки за прекратяване на производството по делото в обжалваната му с касационна жалба част. Съгласно процесуалноправната уредба в този случай не се изисква съгласие на насрещната страна по спора. Правната последица от предприетото от ищеца процесуално действие, основано на чл. 233 ГПК, е десезиране на съда с разглеждането на висящия спор (по иска по чл. 57, ал. 1, вр. ал. 2 СК за заплащане на наемна цена за ползването на припадащата се 1/4 ид. ч. от описания недвижим имот – апартамент, за времето от 13.09.2014 г. до 05.10.2015 г., за разликата над 870 лв. до присъдените 1 530 лв.), което предпоставя прекратяване на производството по делото в съответната му част и обезсилване на постановените решения в тази им част. В останалата му част – която не е предмет на касационна жалба, въззивното решение е влязло в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството в ЧАСТТА по предявеният от К. С. А. против В. П. П. иск по чл. 57, ал.1, във вр. ал. 2 СК – за заплащане на дължима наемна цена за ползване на припадащата се 1/4 ид. част от апартамент № 307, находящ се на ет. 3 в жилищната сграда, изградена в УПИ в [населено място], м. „“, кв. по плана на [населено място], със застроена площ от кв. м., заедно с 2.224 % ид. части от мястото, за периода от 13.09.2014 г. до 05.10.2015 г. в ЧАСТТА за разликата над сумата от 870 лв. до сумата от 1 530 лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 6208 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 6167/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IІ – А въззивен състав в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 5820/12.01.2017 г. по гр. д. № 59714/2015 г. на Софийски районен съд, 41 състав в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от К. С. А. против В. П. П. иск по чл. 57, ал. 1, във вр. ал. 2 СК – за заплащане на дължима наемна цена за ползване на 1/4 ид. част от апартамент № 307, находящ се на ет. 3 в жилищната сграда, изградена в УПИ в [населено място], м. „“, кв. по плана на [населено място], със застроена площ от 93 кв. м., заедно с 2.224 % ид. части от мястото, за периода от 13.09.2014 г. до 05.10.2015 г., за разликата над 870 лв. до 1 530 лв. и е осъдена В. П. П. да заплати на К. С. А., на основание чл. 57, ал. 1, във вр. ал. 2 СК, над сумата от 870 лв. до сумата от 1 530 лв., явяваща се дължима наемна цена за ползването на припадащата се 1/4 ид. част от гореописания недвижим имот, за посочения период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2015 г. до изплащането й.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: