О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
С., 20.09. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1098 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на М. С. К., В. М. Д. и К. М. Д., всички чрез адв. Х. М. от АК – С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 221/2009 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно дело № 6151/2007 г.
В молбата се поддържа, че решението на Върховния касационен съд, следва да бъде отменено, защото възприетото в него тълкуване на хипотезите, при които се прекъсва погасителната давност за иска по чл. 45 ЗЗД, е неправилно. Касационната инстанция неточно се била позовала на ПП 2/1981 г. П. РБ, Тълкуването на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД и на чл. 116, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./ е дадено в противоречие с възприетото по т.д. № 637/2009 г., т.д. № 391/2008 г., т.д. № 9/2011 г. и на ТР 1/2010 г. ОСГТК.
С. Х. Х. и Василка Димитрова Х. чрез адв. А. И. от АК –С. излагат съображения за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима.
Тя не се основава на нито едно от основанията, предвидени в хипотезите на чл. 303 ГПК.
Молителите излагат доводи за наличие на противоречива съдебна практика при тълкуване на правна норма, което е основание за допускане на касационно обжалване, но не може да послужи като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Те се основават на „новоизвестна им съдебна практика”, но подобно основание не е въведено от законодателя за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а и не кореспондира с целта и същността на производството по гл. ХІV ГПК.
Не може да се обоснове и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тя предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор, защото страната не е знаела за съществуване на определен правнозначим факт или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с доказателства. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид новото обстоятелство, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил също така и резултата по иска.
Новооткритите или новосъздадени документи и обстоятелства са основание за отмяна, когато са относно факти от съществено значение за крайния резултат, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи.
Наличието на съдебно произнасяне по идентичен правен спор, с различни страни, по което правораздавателният орган е дал различно тълкуване на правната норма от това в решението, чиято отмяна се иска, по никакъв начин няма да се отрази на крайния резултат по спора. Не се касае за релевантен за материалноправния спор факт, нито за документ установяващ правно значим за предмета по спора факт или обстоятелство.
На практика, молителите изразяват несъгласие с тълкуването на закона, дадено от Върховния касационен съд в решението, чиято отмяна се иска, а това е недопустимо в настоящото производство. То е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол, като в него не се проверява правилността на влезлия в сила съдебен акт.
В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
Молителите следва да заплатят на ответниците сторените в производството съдебноделоводни разноски, които са в размер на 1900 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на М. С. К., В. М. Д. и К. М. Д., всички чрез адв. Х. М. от АК – С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 221/2009 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно дело № 6151/2007 г. и ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д. № 1098/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. С. К., В. М. Д. и К. М. Д., всички със съдебен адрес адв. Х. М., С., [улица], кантора 322 да заплатят общо на С. Х. Х. и Василка Димитрова Х. от С., [улица] [жилищен адрес] ет 15, ап. 73 сумата в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/ лв., сторени в производството съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението да страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: